На 28 септември ни напусна проф. Светлозар Игов. Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист почина на 78-годишна възраст. Поклонението ще бъде на 3 октомври от 14.00 часа в църквата „Св. Седмочисленици“, съобщи семейството му.
Светлозар Игов
е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира в Загреб и Белград (1967 – 1968). Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970) и сп. „Съвременник“ (1971 – 1977); главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005).
Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976 – 1978), в Института по литература при БАН и в Пловдивския университет (от 1978). Публикациите му са в областта на история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода.
Автор е на повече от 40 книги, сред които „История на българската литература“, „Грозните патета“ (две книги, критика), „Призори“ (фрагменти, три книги). Пише роман – „Елените“, както и поезия – „Там“.
Има също заслуги като преводач и автор на антологии. Носител е на множество отличия като е и създател на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
Светлозар Игов е преводач и автор на антологии.
