Фестивалът на независимото кино „Сънданс“ отбелязва своята 40-годишнина. Но освен галавечеря и няколко ретроспективни прожекции, събитието е вперило поглед не в миналото, а в бъдещето.
„Няма да видите, че сме прекалено носталгични“, казва директорът на фестивала Юджийн Ернандес. „Наистина смятаме, че най-добрият начин да почетем историята на „Сънданс“ и историята на независимите разкази е да гледаме напред.“
Тази година организаторите на „Сънданс“ казват, че са получили рекордните 17 000 филма от цял свят, които са били представени за разглеждане. Това е голям ръст; през първата година бяха представени „може би 25 филма“ и шепа документални филми и „може би 100 души се разхождаха пред театъра“, казва Робърт Редфорд пред NPR през 2017 г.
„Мислех си, че това вероятно няма да проработи, но бавно се наложи и след това се запали“, казва актьорът, който е сред основателите на престижния форум. „Сега е почти извън контрол, но мисията беше изпълнена: да се създаде пространство за други гласове в киното, за да бъдат разказани техните истории и да бъдат видени.“
Фестивалът започва в Солт Лейк Сити през 1978 г., за да популяризира независимите филми, както и щата Юта. След като се премества в ски курортния град Парк Сити, Редфорд го поема под егидата на своя институт „Сънданс“.
В момента отбелязва 40 години, тъй като е пропуснал няколко, уточнява изданието NRP. Но макар и без тези години, мястото вече е разпознаваемо за режисьори и любители на киното, които се събират там за седмици на филмови премиери, дискусии, партита и сключване на сделки.
„Сънданс“ си спечели репутация на търсач на таланти и нашумели заглавия и помогна за стартирането на кариерата на много водещи режисьори.
Някои от филмите дори се превърнаха в блокбъстъри или спечелиха награди в Холивуд.
„Просто кръв“ (Blood Simple), неоноарният криминален филм на Джоел и Итън Коен, е представен на публиката в „Сънданс“ през 1984 г. По-късно той печели две награди „Независим дух“.
„Секс, лъжи и видео“ (Sex, Lies and Videotape,), дебютният филм на Стивън Содърбърг, предизвиква сензация през 1989 г. Той печели четири награди Spirit и е номиниран за „Оскар“. В тазгодишната програма на фестивала Содърбърг участва с филма „Присъствие“.
Премиерата на „Кучета в резерв“ (Reservoir Dogs), пълнометражния дебют на Куентин Тарантино, е през 1992 г.
„Преди изгрев“ (Before Sunrise), романтичният филм на Ричард Линклейтър, е представен на фестивала „Сънданс“ през 1995 г. След това се появява „Юношество“ (Boyhood) през 2014 г., който по-късно взЕма награди „Златен глобус“, БАФТА и „Оскар“.
Мементо (Memento), трилърът на Кристофър Нолан, спечели награди през 2001 г. На тазгодишното издание на фестивала Нолан ще получи награда на института „Сънданс“ за новаторство.
„И твоята майка също“ (Y tu mamá también), мексиканският филм за пътуване на Алфонсо Куарон от 2001 г., е номиниран за най-добър оригинален сценарий на наградите „Оскар“.
След премиерата си в „Сънданс“ през 2006 г. филмът „Малката мис Слънчице“ (Little Miss Sunshine) печели два „Оскар“-а.
„Камшичен удар“ (Whiplash), психологическата драма на Деймиън Шазел от 2014 г., също спечели „Оскар“ и награди на всички останали големи церемонии. Трилърът на Джордан Пийл от 2017 г. „Бягай“ (Get Out) е номиниран за най-добър филм, най-добър актьор, най-добър режисьор и печели наградата за най-добър оригинален сценарий на „Оскар“-ите.
„CODA: Дете на глухи родители“ (CODA), разказващ за глух баща, който се бори да разбере мечтите на чуващата си дъщеря да пее, спечели три „Оскар“-а през 2022 г., включително за най-добър филм.
Зрителите на „Сънданс“ вече се вълнуват от тазгодишните премиери, като постапокалиптичния романс Love Me („Обичай ме“). В нея участват Стивън Йон и Кристен Стюарт, които разказват историята за любовта между машини.
Друг филм, чиято премиера ще се състои на „Сънданс“, е сатира: The American Society of Magical Negroes. В него участват Джъстис Смит и Дейвид Алън Гриър.
Във филма Exhibiting Forgiveness Андре Холанд е в ролята на визуален артист, а съпругата му певица се играе от Андра Дей. Реалният художник Титус Кафар казва, че първият му пълнометражен филм „е за всеки, който някога се е борил с прошката“.
Veni Vidi Vici е комедиен филм от Австрия за семейство милиардери, които обичат приключенията на открито.
Филмите в „Сънданс“ отразяват огромни културни промени по света
Сред документалните филми, с които е известен фестивалът, са предложения за мексиканската художничка Фрида Кало, звездата от „Супермен“ Кристофър Рийв, певеца Лутър Вандрос и 46-те музикални суперзвезди, които се събраха през 1985 г., за да изпеят „Ние сме светът“ и да съберат пари за подпомагане на глада в Африка. Най-великата нощ в поп музиката описва този момент. Сред другите музикални документални филми са историите на групата Devo и на фестивала Lollapalooza. Един от филмите е посветен на експерименталния музикален продуцент Брайън Ино; неговите сцени ще бъдат подреждани по различен начин при всяко прожектиране с помощта на софтуер.
Използването на изкуствен интелект е спорно сред авторите и изпълнителите на филми, но редица от тазгодишните режисьори си сътрудничат с изкуствен интелект, за да разкажат своите истории. Сред тях е и Рашад Нюсъм, чийто проект Being (the Digital Griot) включва екранна фигура на ИИ, която борави и дава съвети въз основа на набори от данни на чернокожи теоретици, поети и активисти.
Всички тези филми, както и други, ще бъдат достъпни онлайн през втората половина на фестивала „Сънданс“ за тези, които не могат да стигнат до планината.
Фестивалът ще продължи до 28 януари.
