Островърхи кули, тъмни и меланхолични създания обитават света в творчеството на Тим Бъртън. Режисьорът с вкус към готическото, е един от най-характерните и изобретателни визуалисти в киното днес.
Бъртън израства в Бърбанк, Калифорния. Завършва Калифорнийски институт по изкуствата (CalArts). Като един от първите студенти в прочутата програма за анимация на герои, работата му привлича вниманието на Walt Disney Productions и му осигурява стаж в студиото.
Режисьорът се завръща към родното място, за да бъде почетен гост на награждаването на Международния филмов фестивал в Бърбанк, където ще говори за живота и кариерата си.
Градската управа определи 24 септември да бъде ден на Тим Бъртън, предава The Hollywood Reporter.
Авторът на „Едуард Ножиците“, „Батман“. „Алиса“ и „Батман се завръща“ вече е предоставил възможност филмовият форум да награждава режисьор с подобаващо творческо въображение, като му бъде присъдена награда с неговото име. За първи път подобно отличие се дава миналата година.
„Роден съм в Бърбанк и се радвам, че мога да бъда част от тазгодишния фестивал, на който новата награда ще бъде връчена на местен режисьор, който е проявил изключително въображение и креативност“, коментира творецът.
Бъртън режисира първия си филм именно на това място през 1982 г. Става въпрос за късометражния Vincent – 6-минутен черно-бял стоп-моушън проект. В основата на сюжета е стихотворение на автора, разказан от героя му Винсънт Прайс. По време на престоя си в Дисни режисира и вдъхновената от кунг-фу късометражна адаптация на „Хензел и Гретел“ от 1983 г., както и късометражния игрален филм „Франкенуини“ от 1984 г., който през 2012 г. преработва в пълнометражен стоп моушън филм.
Тим Бъртън е от малкото творци, които имат успех сред критиката и комерсиалната публика. Твори с еднакъв мащабен размах игрални и анимационни проекти.
Сред най-ярките му истории са „Едуард Ножиците“, където стартира и приятелското му партньорство в киното с Джони Деп.
Готически замък, извисяващ се на планински връх стърчи над квартал, обитаван от подредени пасторални пейзажи. Жителите му са се вкопчили в еснафските си предразсъдъци, детайлно обрисувани от автора. Деп е меланхоличният Едуард – самотник, незавършената творба на преждевременно починалия луд изобретател (Винсент Прайс), завещал му вместо ръце – ножици.
Драмата на различния на място, където всички искат да са еднакви е топло разказана от Бъртън, изобличаващ ненаситното любопитство и плоско тесногръдие, а Едуард е толкова открояващ се от останалите жители, сякаш дишащ извън техния малък свят, пънкарски Чаплин, сложен аутсайдер, невъзможно да се приспособи към глуповатото, кичозно житейско възприятие.
Партньорството на Бъртън с Деп продължава и в „Ед Ууд“ от 1994 г. Бъртън отдава заслужено внимание на наградата за най-лош режисьор на всички времена, защото титлата на Ууд вероятно изисква особен тип гениалност. Режисьорът проследява безпогрешния усет на героя си към лошия вкус, съчетан с предана любов към филмовото изкуство и завидна амбиция, като не поглежда подигравателно към персонажа, а с необходимо уважение към човека – притежател на силен дух, който не е за подценяване.
През 2007 г. филмът „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ печели „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия и носи на Бъртън наградата на National Board of Review за режисьорската му работа. Светът на Бъртън е достатъчно ексцентрично-приказен и му носи множество номинации и престижни отличия като „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“. „Голяма риба“, „Алиса в страната на чудесата“, по-ранните „Батман“ и „Батман се завръща“, „Кошмарът преди Коледа“, „Булката труп“, са само част от творчеството му, което го превръща в един от най-влиятелните съвременни автори в киното.
Независимо дали филмите му са цветни или черно-бели, светът, който изгражда Тим Бъртън в киното, е детайлно украсен от умението му в областта на живописта и фотографията. Това, което трогва особено в историите му, е и симпатията на режисьора към аутсайдерите и непризнатите в обществото, които пък много лесно намират най-големите недостатъци на социума. Извисяват се с това тяхно качество над останалите, за да покажат, че именно техният микросвят съхранява ценностите и е по-достоен и вълнуващ.
