„Барби“ и „Опенхаймер“ създадоха кинофеномен, като излязоха в един и същи ден и успяха да привлекат много зрители пред големия екран. Филмът на Кристофър Нолан се оказа отличник на номинациите за „Оскар“, като получи най-много – 13, но не така се случи с филма на Грета Гъруиг.
Академията не призна работата на режисьорката на „Барби“, нито на изпълнителката на главната роля Марго Роби. Продукцията все пак влезе в надпреварата за най-добър филм, но не и в категорията за режисура и най-добра актриса. Този пропуск предизвика вълна̀ от възмущение в интернет и от страна на колегите им. Асошиейтед прес нарече отпадането на Гъруиг „един от най-големите шокове в последно време“.
Някои фенове си го изкараха на Кен. Както отбелязва USA Today, цитирайки потребител на X, Райън Гослинг е номиниран за поддържаща мъжка роля, докато Гъруиг и Роби са пропуснати, „което сякаш доказва смисъла на филма“, а именно, че патриархатът все още е с нас.
Самият Гослинг, който изпълни ролята на Кен, съобщи в изявление: „Няма филм за Барби без Грета Гъруиг и Марго Роби – двамата души, които са най-отговорни за този исторически, световноизвестен филм“.
Задържалият се сексизъм в киноиндустрията може и да е бил фактор, но това само е допринесло за основния проблем. Въпреки този вот за най-добър филм, гласуващите за „Оскар“ отказаха да приемат сериозно филма, базиран на играчки, като пренебрегнаха изобретателността му и го отхвърлиха като филм за пуканки за милиарди долари, докато той е и забавно, подривно културно изявление.
Филмът подкопава стереотипите за жените – героинята на Роби е наречена „Стереотипната Барби“, но е обвит в жизнерадостен, бонбонен облак. Гласуващите за „Оскар“ не можеха или не искаха да погледнат отвъд тази повърхност, за да видят колко изобретателен и съдържателен е филмът и колко старателно го е организирала Гъруиг.
Още преди обявяването на номинациите имаше намеци, че оригиналността на „Барби“ ще бъде подценена, предава BBC. Първият знак дойде, когато Академията реши, че вдъхновеният сценарий на Гъруиг и Ноа Баумбах принадлежи към категорията за адаптирани филми (където получи номинация), а не към оригиналните. Дали беше глух за изобретателността на сценария, или просто глупаво закостенял, изпълнителният комитет на Сектора на сценаристите на Академията заяви, че филмът е базиран на вече съществуващ персонаж, т.е. на кукла.
Друга подсказка дойде на наградите „Златен глобус“. Барби не успя да спечели наградата за най-добра комедия или мюзикъл, но си тръгна с евтината, новоизмислена награда за постижения в кинокасовия сектор – утешителна награда за това, че филмът е популярен и прави пари.
Връзката на филма с парите и корпоративната култура е проблематична от самото начало. Историята критикува Mattel, компанията, която продава всички тези Барбита, като тъпа и патриархална, но самият филм е голяма студийна продукция, лицензирана от компанията за играчки. Когато филмът излиза на екран, New York Times изтъква разнопосочните мнения на критиците за това дали той е „ловко подривен, или неизбежно корпоративен“.
Гласуващите за „Оскар“ очевидно са предпочели да го възприемат като още един студиен блокбъстър. Това повтаря неотдавнашния модел на големи комерсиални филми, които се включват в надпреварата за най-добър филм, а техните режисьори биват игнорирани, включително „Дюн“, „Топ Гън: Маверик“ и „Аватар: Пътят на водата“. Но нито един от тях не е имал културния отзвук или свежестта на „Барби“.
Най-откровеното социално послание на филма идва от героинята на Америка Ферера – Глория, главния човек в Барбиленд. В един добре дошъл, но изненадващ обрат, Ферера беше номинирана за поддържаща женска роля, до голяма степен, може да се предположи, заради страстния ѝ монолог за очакванията, които се поставят към жените, като например: „Бъдете слаби, но се преструвайте, че е така, защото искате да сте здрави“. „Това е изтощително – казва Глория. – Трябва да имаш пари, но не можеш да искаш пари, защото това е грубо.“ Дали Гъруиг просто е спечелила твърде много пари? Може би. Бъдете жена режисьор, но не се показвайте пред мъжете, като печелите повече от тях. Това спокойно можеше да бъде част от речта на Глория.
Марго Роби също беше подценена. Гневният, откровен монолог на Ферера притежава онази директност, която често се търси на „Оскар“-ите. Това, което трябваше да направи Роби, беше по-фино и не толкова лесно за оценяване. Когато избухването на Глория събужда чувството за собствена стойност на друга Барби, Барби на Роби също се събужда. Давайки гласност на противоречивия дисонанс, който се изисква, за да бъдеш жена в условията на патриархата, ти го лишаваш от силата му“, казва ѝ Роби, като поднася тези реплики с лек тон, който казва, че идеята е вярна, но и малко помпозна.
Както Ферера казва пред Variety за отхвърлянето на Роби: „Може би хората са се заблудили, че работата изглежда лесна“. Гъруиг и Роби, които са номинирани като продуценти на филма, умело дадоха пълна гласност на този дисонанс, което може би е причината да пропуснат номинациите, които трябваше да бъдат техни.
При 10 филма, номинирани за най-добър филм, и само пет места за режисьори, някои филми трябва да попаднат в категорията „трябва да са се режисирали сами“. Но прави впечатление, че Гъруиг сякаш е изместена от номинирани, които са направили по-малки, трезви филми: Жюстин Трие, която заслужава изненадващата си номинация за напрегнатата „Анатомията на едно падане“ (и спаси категорията от това да бъде изцяло мъжка), и Джонатан Глейзър, който беше всичко друго, но не и сигурен за драмата за Холокоста „Зона на интерес“. Очевидно леката комедия на Гъруиг не можеше да се конкурира с тях.
Церемонията на 96-ите награди „Оскар“ ще се излъчва по ABC на 10 март.
.
