120 години от рождението на големия български художник и дългогодишен преподавател в Художествената академия проф. Илия Петров ще бъде отбелязана с изложба в галерия „Академия“.
„Академията като съдба“ се открива на 19 декември и продължава до 21 януари. В пространството са подредени повече от 50 произведения от музейната сбирка на Националната художествена академия, Националната галерия, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Исторически музей – Панагюрище, галерия „Финес“ и частни колекции.
„С цел обогатяване на историческия разказ в експозиционното пространство място намират и любопитни архивни документи от Държавна агенция „Архиви“, архива на Съюза на българските художници и архивния фонд на Националната художествена академия, както и специално подбрани книжни издания, илюстрирани от художника през 20-те години на ХХ век, които са част от фонда на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отбелязват организаторите.
По изложбата са работили Милена Балчева-Божкова (ръководител на проекта и куратор на изложбата), Иво Райков (куратор на изложбата), Стефан Белишки (реставрация), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Силвия Милославова (редакция), Диди Спасова (връзки с обществеността), Надя Русoва (сътрудник), Йоана Карчева (сътрудник) и Симона Симеонова (сътрудник).
„В продължение на година изследователският екип, работещ по проекта, насочва вниманието си към един от най-интересните периоди от творческото развитие на Илия Петров – този, свързан с Художествената академия и първите години след дипломирането му. Първото междувоенно десетилетие има голямо значение в процеса на формиране на художника, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Това е време на първите професионални опити в света на изкуството, време на непрестанни лутания, време, в което се формира ярката индивидуалност на автора – еднакво внушителна и в живописта, и в рисунката“, разказват от екипа.
Те отбелязват, че годините в Академията оставят дълбока диря в творческия път на художника. Припомнят, че през далечната 1921 г. осемнадесетгодишният Илия прекрачва прага на Държавната художествена академия. От ателието на обичания професор Никола Маринов през конкурса за специализация до изложбата отчет за наученото в странство – всеки важен миг от живота на художника се превръща и в неделима част от историческата хроника на Академията. „Свое естествено място в експозицията намират и творбите му от втората половина на десетилетието, които са неразривно свързани с времето, прекарано в Мюнхен, с влиянията на немския експресионизъм, с носталгията по родното и вглеждането в света на другия“, разказват още от НХА.
„Важен момент от житейските странствания на Илия Петров е конкурсът за преподавател по живопис в Академията през 1940 г., който той печели в оспорвана битка с редица бележити майстори на четката. С началото на 30-те години на миналия век се затваря една важна страница от развитието на художника. Темите в творчеството му стават все по-социално ангажирани, но вече в различна, неокласическа естетика. В идните години той ще се обръща по-често към портрета, пейзажа и фигуралната композиция, а творчеството му от 20-те години ще остане задълго пазено в папките и самотните ъгли на ателието, очаквайки своето повторно откриване“, разказват организаторите на експозицията.
„Академията като съдба“ е част от музейната програма на Националната художествена академия (НХА) и се реализира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“, съобщават от НХА.