Онзи ден Кирил Петков и Бойко Борисов направиха брифинг след своя работна среща, в който Кирил Петков открои пробива във финансирането на културата като първа точка. Разбира се, медиите подминаха това и се концентрираха върху другите теми… Но клетите културни дейци знаят, че техният сектор е бил винаги последна точка от 34 години насам. В този смисъл заплатите в сектора винаги гравитират близо до минималната за страната, а срамът остава за политическата класа, която допусна това.
Ето какво каза Кирил Петков: „Току що завърши работната среща между нашите две групи и експерти и се уговорихме за следните неща, които са важни за всички граждани.
Първото нещо е, че бюджетът за култура ще бъде увеличен рекордно. От 387 милиона лв., бюджетът ще скочи на 520 млн. лв. Слагаме културата като основен акцент в този бюджет, защото това е приоритет за нашето управление.
В същия брифинг Петков говори за споразуменията им за контрола над търговете за лекарства, НЗОК, модернизация на службите, киберсигурността и детската болница.
Борисов разказа за процеса в комуникацията между двете политически сили: „Решихме да ги кръстим „работни срещи“, вместо „срещи на върха“, че много помпозно звучи. Ще се ежедневни, по темите, които са важни. Преди няколко дни на работна среща заедно с Асен Василев, с колегите от ДПС, след протестите на артистите, на културните дейци… тази грозна картина – нашата полиция да се бута с нашите творци, не беше добра и затова: събрахме се и решихме да дадем рекорден бюджет за култура. Където сме си отбелязали – цифрата е тази, колега, но това са допълнителни 68 милиона лева за сценични изкуства, за музеи и галерии, допълнителни близо пет милиона лева за българските културни институти, 15 милиона за Фонд „Култура“, много важно нещо – пропусна петте милиона за стипендиите.“
Петков продължи: „Това между другото е един приоритет, който отдавна го споделяме – той се казва Фонд „Стамболов“. Това е за българите, които решат да се обучават в топ университетите на света, но решат да се върнат обратно в държавата и да работят за пет години – ще имат възможността държавата да подпомогне тяхното образование в тези топ университети. Решили сме, че това, което Стамболов правеше едно време – със 160 милиона програма да връща българи отвън обратно в България – ние слагаме този акцент в бюджета.“
Борисов обясни, че освен повишаване на възнагражденията, хората от много години имат проблем с промишления ток. „Освен изповеданията, православните и католически храмове, училищата, детските градини, яслите, културните центрове, читалищата, по искане на Асен Василев включихме и спортните дружества – плащат скъп промишлен ток. Това го променяме, с което ще им намалим разходите и това е допълнителен плюс за тях, по-малко харчове.“ Той продължи по темата за службите, киберцентровете и кибер престъпленията и детската болница заедно с протонния център.
На въпрос откъде ще вземат тези пари, от капиталовите разходи ли, Петков каза, че в момента капиталовите разходи са рекордни – над 10 милиарда. „За тези поправки – те са важни, защото ги слагаме като приоритети, но те не са толкова скъпи. Например за фонд Стамболов става дума за пет милиона. За протонния център става дума за един милион. На фона на тези милиарди реално това са национални приоритети, които не са толкова скъпи и разликата, промяната не би се отразила драстично на общата ни политика.
И другото, около което се обединихме – независимо как преразпределяме разходите съобразно основните ни приоритети, които слагаме на масата, не надхвърляме трите процента, защото Еврозоната е наш общ приоритет. И ще се борим тази година да бъдем точно в трите процента, това Асен Василев го потвърди, за да можем догодина да вървим по пътя на Еврозоната, което е наш втори огромен приоритет.“
„Освен това, като казваме „работни срещи“, допълни Борисов, на всички срещи с Асен Василев, ние направихме компромис – вчера оттеглихме на Делян Добрев предложението за 15-те процента за едрия бизнес и облекченията, които обаче то води след себе си. Асен Василев и Кирил Петков на тази среща се съгласиха да останат облекченията само за инвестиционните разходи, без другите. Ние го приехме, в следствие на което той се съгласи – и колегите, говоря само в множествено число, така сме се разбрали – тази дупка пък да я попълниме и с още един инструмент – този, който не издава от ресторантьорите, магазините бележка, това беше искане на Асен Василев, и ние казахме ОК, добре. Така че аз се надявам тази дупка през тези фиксални мерки да стане мъничка дупка.“
Борисов каза, че за новите ядрени мощности зареждат милиард и половина за Уестхаус. „Мене ли ме питате за финансовите министри – с Дянков, с постната птица, дето така си остана, постна птица?“
На въпрос дали ДПС са съгласни с промените, Борисов отговори:
„ДПС бяха на всичките срещи и сме в тясна връзка, а ние с Пеевски и Кирил Петков, беше и Наско Атанасов – в кабинет на парламента, няма да казвам в кой – сме взели всички решения.“
Кирил Петков допълни, че във връзка с предложението на Делян Добрев, което не е минало в зала, са сложили един много важен компромис: „Във връзка с възможността фирмите, които са взели решение да инвестират в България, да имат намаление от този 15-процентов данък, като по този начин хем постигнахме онова, което министърът на финансите изискваше, хем сега имаме огромен стимул – големите компании, които искат да инвестират в България, да имат стимула за тези инвестиции.
Точно този тип диалог го постигаме. От една страна се увеличиха приходите само за това с близо 350 милиона, от друга увеличихме възможността за инвестициите на чуждите големи компании.“
И двамата обещаха да информират обществеността и да правят работни срещи всеки ден.
За първи път започнахме да изискваме от политиците увеличение на парите за култура през 1997 г., когато ние, тогава студенти, свалихме правителството на Николай Добрев. За първи път в най-новата ни история този глас е чут. Дано това не е прецедент, а посока.