Сложните отношения в семейството, различията между поколенията и пътят на израстването са главните теми, които изследва Орлин Милчев в пълнометражния си дебют „Изкуството да падаш“. Именно той стана и победителят на тазгодишното издание на наградите „Васил Гендов“ като получи голямата награда за най-добър филм.
17-годишната Борислава (Елена Замяркова) е доста по-наясно с житейските уроци от своите съученици. Живее с майка си (Александра Сърчаджиева), подвластна на алкохола, зарязала мечтите си да е художник след раздялата с бащата на детето си. Лабилният ѝ характер държи нащрек тийнейджърката, която веднъж я намира въодушевено да рисува на просторната им тераса, а друг път в почти заспало състояние да затъпява пред телевизора.
Стожерът във фамилията е дядото на детето (Ивайло Христов), бивш от ДС, фен на руските стари коли и песни, който от друга страна се опитва да съхрани крехката психика на младото момиче.
Именно той дава правилната подкрепа на Бори след инцидент в училищната тоалетна, като я записва да тренира джудо.

Милчев подхожда без излишен сантимент към историята, като създава суров и ярък разказ, в който няма място за „розови очила“, през които често младите виждат света.
Камерата на един от най-опитните съвременни български оператори Емил Христов е в синхрон със случващото се – от една страна следи отблизо лицата на персонажите, улавя емоциите им. От друга – не лишава зрителя от поетиката и настръхналостта на драматургичното повествование. Кадрите се движат между блоковите пространства, описват характера на крайните столични квартали, където обаче има шанс да погледнеш света от покрива на панелките отвисоко и да си поемеш дъх.
Сценаристите Неда Филчева и Марин Дамянов („Събирач на трупове“) подреждат достоверно всекидневието на персонажите, като диалогът е наситен, гъст. Образите са противоречиви, спорни, което е важно условие за допълнителна плътност и автентичност.
Терасата в дома на Бори също се превръща в основно пространство, ключ към преживяванията на обитателите му, към опознаването на самите тях, събирането и отдалечаването им един от друг.
Режисьорът, познат и като рапъра Атила, отдава нужното и на музикалното оформление с парчетата на група TDK. Опитът му в киното е от около десетина години, предимно в телевизионни и уеб сериали. Дипломният му късометражен проект от 2017 г. „Добри“ печели студентския фестивал „Ранно пиле“.
„Изкуството да падаш“ е смело начало в игралното пълнометражно кино, уверяващо, че Милчев знае как да дирижира опитни актьори (във филма участват още Валери Йорданов, Иван Бърнев, Жорета Николова и Светлана Янчева) с младите им колеги (освен Замяркова – Димитър Николов и Полина Недкова) и да уравновеси присъствието им на екрана. Точно предава и посланието, че победите и загубите лесно могат да си разменят местата и безспорно е наложително човек да се научи да живее като приема и двете.
Филмът печели наградата за дебют на „Златна роза“ през 2022 г. и тази на публиката на „София филм фест“.