Днес щеше да празнува една жена, на която дължим много. Днес е родена проф. Димитрина Гюрова. Ние, нейните ученици, винаги си спомняме за нея с много обич и признателност. Изключителен педагог, майстор на обучението по системата на Станиславски, проф. Гюрова зачиташе индивидуалността на своите студенти, като я развиваше по необикновен начин. Макар и да ни се е струвала малко старомодна в революционните години в началото на 90-те, ние не сме били прави – тя беше безупречен професионалист, кален в много театрални битки, като никога не отстъпваше и на крачка от планираното и желаното – неслучайно я наричахме „Желязната лейди“.
Тя имаше невероятен аналитичен ум и макар да сме спорили много по политически теми – тя беше комунистка, а аз – дясна демократка („синя“), тя винаги е уважавала моята различна гледна точка, биография, убеждения и надежди. Не само когато станах говорител на студентите през 1996-а, защото още учех и филологията в СУ, тя ме подкрепяше. Проф. Гюрова беше силно разочарована от начина, по който се стече развитието на театъра ни през последните години преди смъртта ѝ. Понякога отивах да я видя у тях, когато вече живееше с внучка си, зет си и с трите си внучета, и дълго разговаряхме. Много ми липсват разговорите с нея. Тя до последно следеше ставащото и винаги имаше безукорен, точен, хладнокръвен и верен анализ на случващите се новини, културни политики, художествени факти. Жалко е, че авторитетите от нейния ранг си отиват един по един, а новата конюнктура не позволява да бъдат заместени с нови. Рядкост е да срещнеш човек с такава ерудиция и огромен опит днес. Може би НАТФИЗ е едно от последните места, където това е възможно. Но на обществената сцена тези хора определено липсват.
Проф. Димитрина Гюрова е родена на 9 октомври 1934 г. в Бургас. Завършва Девическата гимназия „Константин Фотинов“ в родния си град. От 1952 г. е студент по режисура в класа на проф. Боян Дановски. След завършването си Гюрова е щатен режисьор в театъра в Сливен, във Варна, в Бургас и в театър „Сълза и смях“, а през 1986 – 1989 г. – в Народния театър. От 1975 г. преподава актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ, а от 1987 г. е професор. Автор е на над 50 театрални и 39 телевизионни постановки, между които: „Платонов“, „Иванов“, „Три сестри” от Чехов; „Врагове“, „На дъното“, „Чудаци“ от Горки; „Комедия от грешки“ и „Двамата веронци“ от Шекспир; „Дивата патица“ и „Призраци“ от Ибсен; „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго; „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд; „Сънищата на Симона Машар” от Брехт, „Иван Шишман“ и „Каин и Магьосникът“ от Камен Зидаров; „Светът е малък“ от Иван Радоев; „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев; „Хъшове“ и „Белодушков“ от Иван Вазов и др. Нейните представления „Вечер“ и „Ретро” в Народния театър са гастролирали в Москва; Белград, и Балтимор, САЩ, където „Ретро” е участвал в Театъра на нациите, през сезон 1984/85 г. Професор Гюрова е била заслужил и народен артист, два пъти е носител на наградата на София и още два – на наградата за режисура на Съюза на артистите. Но несъмнено най-голям е приносът ѝ като педагог и учител – тя е отгледала 8 випуска великолепни актьори.
В предаването, което направих в нейна чест през 2014 г., поканих хора от всичките ѝ випуски. Беше вълнуващо, смешно, мило, силно, трогателно. Гледайте:
Искра Ангелова е телевизионна водеща, журналист, продуцент, филолог и актриса. Носител е на наградата на Съюза на българските журналисти за особен принос в журналистиката. 14 години тя създава своето авторско токшоу по БНТ „Нощни птици", което е сред най-рейтинговите и обичани предавания на обществената медия. В своите над 500 предавания Искра кани елита на България – писателите, артистите, режисьорите, музикантите, както и политици, журналисти, спортисти и учени, в него са гостували и световни знаменитости като Wim Wenders, Sergio Castellito, John Savage, Federic Begbedeir и др., като по нейна покана в България идва и създателят на Wikipedia Jimmie Wales. Предаването е спряно от цензурата по политически причини през 2019 г.
Искра е завършила едновременно НАТФИЗ и СУ със специалност Българска филология, и след това печели Фулбрайтова стипендия, с която заминава за САЩ и завършва третото си образование – Магистратура по телевизионна и радио журналистика в едно от важните в медийните среди учебни заведения – Emerson в Бостън.
Стажува в новинарските канали на NBC, BBC и ABC в Бостън, след което работи като продуцент в сутрешния блок на националната CBS в Ню Йорк. Там отразява войната в Косово, импийчмънта на Клинтън, престрелките в няколко американски училища, успява да направи ексклузивно интервю с беглец от ФБР, което прераства в епизод на известното публицистично предаване „60 минути", подготвя интервюта със знаменитости като Хю Грант, Мартин Скорсезе, Дъстин Хофман, Глен Клоуз, Уинтън Марсалис.
След завръщането си в България Искра е създател, редактор и водещ на сутрешния блок по bTV „Тази сутрин", главен редактор и водещ на информационното актуално предаване на Нова телевизия „У нас", автор на множество статии в периодичния печат, играе в театъра, преподава в НАТФИЗ, създава онлайн енциклопедия Мамапедия и културната медия cultureONE, които за кратко събират голяма популярност. Искра пише авторски мнения и културни новини за новинарския сайт OFFNews. Автор е на няколко документални филма, тя прави и първият български филм за световноизвестната психоаналитичка, семиотичка, писателка и общественичка Юлия Кръстева, която, редом с Кристо, е вероятно най-влиятелната българка по света. "Кой се страхува от Юлия Кръстева?" е в официалната селекция на London International Documentary Festival в Лондон и Париж.
Искра е играла в Народен театър "Иван Вазов", Театър "Сълза и смях", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Театър "Българска армия", Модерен театър, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и в няколко американски и български филма в киното. Играла е и на сцената на бостънския театър "Portal theatre" в ролята на Нина Заречная в "Чайка" на Чехов. Пиесата "По-близо", която Искра намира, превежда и играе с още 5 актриси, има огромен успех и не слиза от афиша на Младежкия театър 15 години.
Работила е и в сферата на PR-а и рекламата, като през 2022 г. е съветник по медии и култура на народната представителка от Продължаваме промяната Мирослава Петрова. Заедно предизвикват процедура за смяна на членовете на СЕМ в срок и работят по промени в Закона за радиото и телевизията, Искра организира и срещата на хората на сценичните изкуства с премиера Кирил Петков и министъра на образованието ак. Николай Денков. На изборите на 2.04.2023 Искра за втори път е кандидат за народен представител - в 24 МИР в София с преференция 115 и във 2-ри МИР - Бургас с преференция 113.
Използваме "бисквитки" (cookies), за да подсигурим, че получавате най-доброто от нашия сайт. Ако продължите да използвате сайта, приемаме, че нямате проблеми с този факт.ОкПолитика за поверителност
