Днес щеше да празнува една жена, на която дължим много. Днес е родена проф. Димитрина Гюрова. Ние, нейните ученици, винаги си спомняме за нея с много обич и признателност. Изключителен педагог, майстор на обучението по системата на Станиславски, проф. Гюрова зачиташе индивидуалността на своите студенти, като я развиваше по необикновен начин. Макар и да ни се е струвала малко старомодна в революционните години в началото на 90-те, ние не сме били прави – тя беше безупречен професионалист, кален в много театрални битки, като никога не отстъпваше и на крачка от планираното и желаното – неслучайно я наричахме „Желязната лейди“. Тя имаше невероятен аналитичен ум и макар да сме спорили много по политически теми – тя беше комунистка, а аз – дясна демократка („синя“), тя винаги е уважавала моята различна гледна точка, биография, убеждения и надежди. Не само когато станах говорител на студентите през 1996-а, защото още учех и филологията в СУ, тя ме подкрепяше. Проф. Гюрова беше силно разочарована от начина, по който се стече развитието на театъра ни през последните години преди смъртта ѝ. Понякога отивах да я видя у тях, когато вече живееше с внучка си, зет си и с трите си внучета, и дълго разговаряхме. Много ми липсват разговорите с нея. Тя до последно следеше ставащото и винаги имаше безукорен, точен, хладнокръвен и верен анализ на случващите се новини, културни политики, художествени факти. Жалко е, че авторитетите от нейния ранг си отиват един по един, а новата конюнктура не позволява да бъдат заместени с нови. Рядкост е да срещнеш човек с такава ерудиция и огромен опит днес. Може би НАТФИЗ е едно от последните места, където това е възможно. Но на обществената сцена тези хора определено липсват. Проф. Димитрина Гюрова е родена на 9 октомври 1934 г. в Бургас. Завършва Девическата гимназия „Константин Фотинов“ в родния си град. От 1952 г. е студент по режисура в класа на проф. Боян Дановски. След завършването си Гюрова е щатен режисьор в театъра в Сливен, във Варна, в Бургас и в театър „Сълза и смях“, а през 1986 – 1989 г. – в Народния театър. От 1975 г. преподава актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ, а от 1987 г. е професор. Автор е на над 50 театрални и 39 телевизионни постановки, между които: „Платонов“, „Иванов“, „Три сестри” от Чехов; „Врагове“, „На дъното“, „Чудаци“ от Горки; „Комедия от грешки“ и „Двамата веронци“ от Шекспир; „Дивата патица“ и „Призраци“ от Ибсен; „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго; „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд; „Сънищата на Симона Машар” от Брехт, „Иван Шишман“ и „Каин и Магьосникът“ от Камен Зидаров; „Светът е малък“ от Иван Радоев; „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев; „Хъшове“ и „Белодушков“ от Иван Вазов и др. Нейните представления „Вечер“ и „Ретро” в Народния театър са гастролирали в Москва; Белград, и Балтимор, САЩ, където „Ретро” е участвал в Театъра на нациите, през сезон 1984/85 г. Професор Гюрова е била заслужил и народен артист, два пъти е носител на наградата на София и още два – на наградата за режисура на Съюза на артистите. Но несъмнено най-голям е приносът ѝ като педагог и учител – тя е отгледала 8 випуска великолепни актьори. В предаването, което направих в нейна чест през 2014 г., поканих хора от всичките ѝ випуски. Беше вълнуващо, смешно, мило, силно, трогателно. Гледайте: |
145
предишна публикация