Към лобното място на Георги Бенковски и ареста на предателя му дядо Вълю води последната работа на Георги Дюлгеров „Записки по едно предателство“. Филмът беше показан на фестивала за българско кино „Златна роза“, а вече е и в кината в страната. Без излишен патос, режисьорът остава верен на повествованието на Захари Стоянов, като често операторът Веселин Христов оставя камерата да е субективна, през погледа на писателя, за да подчертае неговата гледна точка за случилото се.
„Съжалявам, братко, такава роля съм ти дал – на зрител. Ще те снимаме как гледаш“, казал режисьорът на Иван Николов, който влиза в образа на летописеца. И така актьорът си е намирал във всеки епизод как да става това наблюдение – от каква позиция, от кое действие.
Иван Николов разказа, че се е оставил изцяло да бъде напътстван от професора. Между многото проведени разговори той чете „Записки по българските въстания“ и другите произведения на писателя. Но като наближили снимките, професорът му казал: „Каквото сме си говорили и каквото си чел, забрави и остави на твоята природа да действа с това знание“.
Режисьорът уточни, че няма нищо досъчинено във филма, а всичко е почерпано от текста на Захари Стоянов, който обаче много малко пише за себе си. „Струваше усилие да ровя между редовете, за да разбера повече за него“, каза още той.
„Аз съм човек от ХХ век, който иска да разказва за миналото“, разказа Дюлгеров по време на пресконференция във Варна след прожекцията, но допълни, че един исторически филм има смисъл да се прави само ако има пряко отношение към проблемите на съвременния ден.
По думите му, в повествованието се усещат две важни теми, които са вълнували и него като режисьор. На първо място е темата за предателството и произтичащата от него прошка. „В XXI век въпросът за прошката не е решен в съвременна България“, коментира режисьорът. Другият въпрос, пак произтичащ от предателството, е фактът, че робът е предател. Свободният човек не е.
„Захари Стоянов, Бенковски и всички около тях са поискали да бъдат свободни хора“, каза Дюлгеров и уточни, че монологът на Захари Стоянов в края на филма е особено важен, тъй като предава нова светлина за предателството. Според него българите са толкова предатели, колкото всяка друга нация.
Дюлгеров припомни, че за първи път иска да снима филм за Бенковски през 1975 г. с Боян Папазов по сценария му „Да отвориш рана“. Руси Чанев е щял да играе Бенковски. „Това беше друг сценарий, с друга концепция, там се сблъскваха тезите на Левски как да се проведе националната революция и тази на Бенковски, които са различни.“
Той допълни, че хора като Захари Стоянов и другите участници са се появили в резултат на строги исторически процеси. Това, което е занимавало екипа на филма, е въпросът кои хора са искали да са свободни. Отговорът е бил – богати и заможни. „Каблешков е син на богат чорбаджия, а Бенковски също не е бил от най-бедните и се е занимавал с търговия. Доказателство са и съхранените къщи в Копривщица“, допълни режисьорът.
Темата за предателството продължава да го вълнува и в следващия му проект, който се казва „Разлом“. Сценарият е субсидиран. Има екип и актьори. Очаква се снимките да се състоят догодина. Сюжетът е по истински случай, а главната героиня е „сложна предателка“. Актрисата, която ще играе главната роля, е Весела Петрова – „абсолютно неизвестна. Надявам се, че тя ще бъде мое откритие“, заяви Дюлгеров.
