До скоро се гордеех истински, че моето детенце не е алчно и ненаситно, и че имаше конкретна цел: да си намери точно определена кукла – Малката русалка и да допълни покупката си с едно мънинко мече от най-големия магазин за играчки в Лондон. Обяснявах нейната скромност с това, че има „от всичко по много“, както казва баща ѝ и се гордеех, че тя се затрудняваше да напише писмо на Дядо Коледа, защото – по нейни думи – „Но мамо, аз си имам всичко!“
На две и на три години А. искаше от Дядо Коледа единствено „Голяма топка от Чоколад“ и не че не се радваше на всички останали подаръци, които той ѝ носеше – радваше им се, но все пак свързваше чудото на празника с удовлетворяването точно на това нейно специфично желание – да получи и внимателно да изяжда тази шоколадова топка. Но после този период отмина.
На вече сериозната възраст от пет години А. още през ноември вече беше написала огромен списък с най-разнообразни неща, които беше видяла в един каталог за играчки – кукла-булка, бебе в пластмасово розово столче за кола, караоке-микрофон, китара, пиано, каляска на Пепеляшка + рокля на Принцеса София, медальон на Принцеса София и – разбира се – вечната голяма топка от Чоколад.
За да компенсирам липсата на каквито и да било играчки през моето/нашето детство, аз гледах да не я ограничавам, защото днес интернет пазаруването прави задачата не толкова непосилна. Дори и в мола наблизо да нямат рокля на София или тя да струва колкото месечната ви заплата – китайците например със сигурност я имат и тя ще е ваша срещу малко търпение (доставките от тези далечни места траят до 2 месеца) и около 20 лева.
Излишно е да тъгуваме по очевидното – днешните деца не са като нас – ние се радвахме на станиолените опаковки с мечета на шоколадчетата от Кореком, че ги и колекционирахме, изгладени с нокът до съвършенство… А те имат на практика всичко. И все пак аз не мисля, че това помрачава радостта им или способността им да ценят и да обичат новите си неща, наистина не мисля. Нашата А. си играе с всичките си играчки, облича всичките си дрешки и носи всичките си обувки, макар да има „от всичко по много“.
Успокояващо е, че когато се научи да чете, а именно – на шест, тя стана най-запаленият читател, когото познавам (може би защото още от бебе ѝ чета всяка вечер). И оттогава тя поръчва на Дядо Коледа… по 6-7 книжки, като си има вече свои любими съвременни автори, които следи. Други от по-новите ѝ желания са: телескоп, за да гледа звездите отблизо, микроскоп, химическа лаборатория и подобни. Вярно, понякога си умира да ѝ купуваме от онези пластмасови „изненади“ – дето купуваш котка в торба, но с това нейното желание за притежание на боклуци се изчерпва.
И все пак – къде е здравословната граница, отвъд която А. ще се разглези, а родителите ѝ ще се разорят? И как да накараме детето си да осъзнае стойността на нещата, включително – връзката между „работата“, „печеленето на пари“ и „купуването на неща“? Как да стане?
Попитахме канадската психоложка Алисън Шейфър и тя с охота ни разказа какво сочат последните изследвания в тази посока.
„Живеем в консуматорско общество. Ако не се преместите на някое отдалечено място, съхранило обменните отношения, ще трябва да развиете у децата си монетарна грамотност като част от подготовката им за живота. Като се има предвид финансовото състояние на повечето от нас днес, възпитанието по тези въпроси протича на принципа: „Прави каквото ти казвам, а не каквото аз правя.“
Мамо, купи ми го!
Имате ли вече удължен от постоянното дърпане накрайник? „Мамо, мамо, искам тая книжка!“, „Мамо, купи ми това кученце!“, „Мамо, искам това барби!“ Не искате да ги разглезвате и със сигурност не искате да участвате в някоя сцена насред магазина. Как да постъпите?
Започнете да им отпускате джобни (малка сума). Така, когато започнат да ви дърпат за ръката, ще можете да кажете: „Това ще си го купиш сам с твоите парички.“ Ще останете изненадани колко много неща децата всъщност не искат да имат, ако се налага да си ги платят сами.
Списък с желания
„Ако детето ви постоянно ви бомбардира с желания, вместо да му слагате етикети: „Толкова си разглезен“, да го съдите с: „Имаш достатъчно от тези тъпи човечета“, или да обиждате: „Да не мислиш, че парите ги копая?“, просто кажете: „Да го сложим в списъка с желания“. Сега сте потвърдили желанието му. Това е окуражаващо.“
Запомнете, не случайно се нарича списък на желанията. Вие не обещавате да купите нещото по-късно. Но записани те са полезен източник на идеи за другите членове на семейството, когато наближат рождени дни или други празници.
Бъдете пример
„Какви са вашите навици на пазаруване? Някои родители пазаруват всеки ден. Консуматорските навици се възпитават и ако следващото поколение възприеме нашите навици глобалната криза ни е в кърпа вързана. Гледайте филмчето The story of stuff заедно с децата си. Може би ще научите нещо.“
Бъдете ясни и последователни
Много често децата остават с впечатление, че ние действаме произволно – днес сме в настроение и казваме: „Отиваме на пазар, избери си каквото си искаш!“, а утре забраняваме: „Отиваме до градинката, но няма да ти купя шоколадово яйце по пътя.“ Какви са правилата?
„Трябва да сте наясно кога и защо купувате неща и да обясните и на детето логиката. Ние – често безпомощни – купуваме всичко, само и само да няма разправии. Затова е най-добре да предупредим детето: „Отиваме на пазар, но днес не е твоят ден за подаръци“.
Аз препоръчвам и възпитаването на щедрост у детето и насърчаването му да измайсторява, събира и приготвя и то подаръци. Така то ще разбере, че в живота си не само ще получава неща, но и ще трябва да дава. Моето момиченце изпитва истинско удоволствие да ни „нарисува подарък“ или да го направи от пластелин. А ние знаем, че най-ценните подаръци са произведенията на изкуството!:-)
„Мамо, мамо, мамо! А Дядо Коледа как ще успее да ми донесе всичките ми подаръци?“ „Ами той нали е вълшебник, миличка?“ „Добре, тогава и аз ще му нарисувам подарък!“ вика А. и вече е над блокчето, на което скоро виждам автопортрет – тя с цялото ни семейство. И е направила бисквитка за него, оставила е чаша с мляко, и морков за еленчо. Разбира се, че Дядо Коледа ще е щастлив – колко от децата, на които носи подаръци му оставят подарък на него?!
