Захабени мечти, изтъркани желания и пречистващи надежди се завъртат като мръсното пране в обществената пералня, управлявана от Евелин (Мишел Йео) във „Всичко навсякъде наведнъж“.
Филмът се появява шест години след дебюта на режисьорския тандем Даниелс (Даниел Куан и Даниел Шайнърт) „Швейцарско войниче“ (Swiss Army Man), като още тогава двамата автори ясно дадоха да се разбере, че макар да разказват познати истории, са необичайни разказвачи.
Именно това тяхно умение им донесе цели седем отличия на тазгодишните „Оскар“-и (включително за най-добър филм и режисура), но също така им се наложи да посрещнат сериозни критики, според които филмът им не заслужава подобно високо признание.
Мнозина определиха тазгодишната церемония като най-несправедливата при наличието на филми като „Тар“, „На западния фронт нищо ново“ и „Баншите от Инишерин“.
Всъщност идеята, че филмът на Даниелс е фантастичен, подобно на „Аватар“ или „Междузвездни войни“ съвсем не е точна, дори справедлива. Режисьорите снимат с независимите А24, като претенциите им са свързани повече с търсенето да разчупят формата, като заявят, че всичко вече е показано и видяно и не е важна самата история, а начинът, по който тя може да се разкаже.
Създаден по времето на COVID пандемията, сюжетът е огледален образ на това, което светът представлява. Несъвършен, изпълнен с пробити животи и стопени надежди, притаени мечти, че някъде другаде, в различна вселена – (далеч от дома, в който всички бяхме затворени), бихме могли да бъдем по-щастливи, по-можещи, по-съвършени.
Но всъщност идеята за всевъзможните животи е загатната и в първия филм на Даниел Куан и Даниел Шайнърт, в който действието запраща зрителя на необитаем остров, където изтласкан на брега труп (Даниел Радклиф) спасява от самоубийство Ханк (Пол Дейно) като му „помага“ да преоткрие себе си, да си прости и заобича.
Във „Всичко навсякъде наведнъж“ историята тръгва от семейните несгоди на Евелин, затънала във финансови затруднения, ненамираща подкрепа от твърде послушния си съпруг Уеймънд (Ки Хи Куан) и отчуждената си дъщеря Джой (Стафни Хсу), а също изпитваща страх към неудовлетворените високи изисквания на баща ѝ Гон Гон (Джеймз Хонг).
Авторите превръщат семейната драма в по-заплетена история, в която всичко се оказва възможно. Действието наподобява живота, какъвто е – веднъж, приличащ на фантастичен епос, друг път – луд като екшън с любовен и драматичен привкус. А може и напълно да потъва в сивотата на битовизма, където всеки тъгува по пропуснатите възможности и мечтите по скритото щастие.
Куан и Шайнърт внимателно ни потапят във всекидневието на фамилията, за да направят рязък жанров завой, който изстрелва персонажите буквално в други измерения.
И във всяко едно присъства семейството в различните си разновидности и възможности да са заедно или не, а покрай тях влиза и обременената от досадната чиновническа работа на данъчен инспектор Диърдре (Джейми Лий Къртис).
Родствените отношения са превърнати в сложен лабиринт от взаимовръзки на човека и неговите различни същности с предците или наследниците му, където всяка дума, жест, малък детайл има значение и може да преобърне хода на (фамилната) история.
Всъщност сюжетът не е толкова фантастичен, колкото реално се опитва да ни насочи за това до колко човек познава себе си и може да подреди всичко потиснато. Да се отърси от вините, предавани от поколенията, да загърби чуждите очаквания, за да преоткрие собствените си интереси и идеи. Всички тези въпроси летят във времето и пространството в една натоварена от информация мултивселена, където свръхспособностите на всеки от персонажите са напълно заземени и доближени до реалността. А не живеем ли именно във времена, в които потъваме в социалните мрежи всекидневно и с един клик имаме шанс да попаднем, ако щем и в други вселени, докато се затрупваме с всевъзможна информация?
Режисьорите добре си сътрудничат с множеството жанрове, където фантастика, реализъм, трилър, ешкън, комедия, драма се надпреварват с населяващите ги герои, веднъж смазани от делника, друг път надпреварващи се с познания за света и житейски умения.
Авторите със замах чупят рамките на добре познатото, унищожават заучените форми, докато се уповават именно на препратки към други класики, за да ни покажат как цялата насъбрана информация уж е там за да донесе спасение, а всъщност опасността е да се самоунищожим, самонараним.
Посланието явно е към наследството, което оставяме на следващите поколения, които макар и млади, вече са уморени от неоправдани очаквания и превръщат непреработените емоции в тежка депресия, приела формата на огромна тъмна поничка, готова да погълне като черна дупка всичко, навсякъде и наведнъж.
Идеята на режисьорите е представена с твърде смел замах, с който са разгромени представите за начина на построяване на филмова история. Именно това кара продукцията трудно да резонира с част от аудиторията. Макар и авторите умело да боравят с фрагментарната структура, не всеки е готов да поеме толкова жанрове в едно и да се съгласи със заглавието, което ги е поканило именно на подобно преживяване.
Без да се вълнуват от това, авторите успяват точно да пресметнат кое късче къде да се постави в сложния пъзел, за да не превърнат общата картина в нещо неразбрано, разхвърляно и разпиляно. Намигват с цитати от известни творби като „В настроение за любов“ на Уонг Карвай, анимационния „Рататуй“ или пък класиката на Кубрик „Космическа одисея“.
Няма как при подобни прехвърчания от филм във филм, да не се разчита на актьорските умения на всеки от главните персонажи, които непрекъснато променят поведението си в зависимост в кое измерение (и жанр) се намират. Именно за това съвсем не са случайни и „Оскар“-ите за актьорски постижения за Мишел Йео, Хюи Куан и Джейми Лий Къртис.

Безспорно филмът е смело начинание. Задачата да се свържат на пръв поглед невъзможно натрупаните парчета в ясна сюжетна линия, е успешна и това личи от монтажа на Пол Роджърс (също с „Оскар“) и музиката на Son Lux (с номинация за „Оскар“), която точно отделя натоварените с драматизъм моменти от останалите. Важен е и приносът на динамичната камера на Ларкин Сейпъл, следваща отблизо персонажите, който между другото снима и дебюта на режисьорите Swiss Army Man.
Авторите на „Всичко, навсякъде, наведнъж“ затвърджават добре познатите постулати, че сложните глобални битки са толкова важни, колкото и всяка малка победа, тръгваща от семейството и истински ценното се крие преди всичко в отношенията с най-близките.
Звучи изтъркано, но не и когато е представено от тези двамата, чието ексцентрично смесване на всичко, навсякъде и наведнъж за някои може и да натежава на моменти, но безспорно е различно от вече заученото.