Кристофър Нолан: „Опенхаймер“ се появи в момент, който отново тревожи за съдбата на човечеството

от Нощни птици

Филмът на Кристофър Нолан „Опенхаймер“ получи най-много номинации „Оскар“ – общо 13. Щастливата новина е станала ясно, докато режисьорът все още спял. Съпругата на Нолан и негов партньор в продуцирането – Ема Томас, го събудила, за да му разкаже за множеството поздравителни съобщения.

Нолан споделя пред AP, че не става въпрос за безгрижие, а по-скоро не е гледал номинациите заради силното напрежение, което му идва в повече. „Просто имахме неспокойна нощ и проспахме всичко“, разказва той.

Всъщност Нолан и Томас няма за какво да се притесняват. Филмът им „Опенхаймер – мащабната американска сага за бащата на атомната бомба Дж. Уолтър Опенхаймер – е сред водещите претенденти за „Оскар“-ите още от появата си през юли.

Продукцията получи номинации за своите големи постижения, включително за актьорските изяви на Килиън Мърфи, Робърт Дауни-младши и Емили Блънт.

Въпреки че Нолан е смятан за автор на големите платна на своята епоха, той никога не е печелил „Оскар“ – нито пък някой от филмите му е получавал награда за най-добър. Той е номиниран за най-добър режисьор веднъж преди това, за „Дюнкерк“. Но отсъствието на Нолан от най-голямата сцена на киното често е било по-забележително от отличията, които филмите му са събирали. След като през 2009 г. неговият „Тъмният рицар“ беше пренебрегнат за най-добър филм, Академията разшири категорията над пет филма.

Но тазгодишните „Оскар“-и може би ще доведат до коронация на 53-годишния Нолан и тричасовия му опус, който счупи рекорди – и холивудската традиция – като събра близо 1 млрд. долара в световен мащаб.

„Израснах, обичайки холивудските филми и вярвайки, че студийната кинематография може да се справи с всичко. Да видя как публиката реагира на това, през лятото беше невероятно вълнуващо, а да получа такова признание от Академията, наистина не знам какво да кажа. Това със сигурност потвърждава вярата ни, че студийното кино може да бъде“, споделя Нолан пред AP.

Според него е трудно да се опитваш да анализираш духа на времето или да анализираш успеха. „Бяхме наистина заинтересовани и развълнувани, по-специално да видим как младите хора реагират на част от историята. Непрекъснато се връщам към уникалния характер на историята. Мисля, че това е една от най-великите американски теми. Тя обхваща толкова много важни и драматични неща. Това дава възможност на публиката да се задържи на много места; когато имаш страхотна група актьори и невероятен състав като нашия, можеш да направиш така, че да се чувстваш истински и емоционално достъпен“, анализира успеха си режисьорът и допълва: „Отвъд това понякога хващаш вълна̀ и това е нещо прекрасно и уникално“.

Кристофър Нолан споделя, че като започнал работа по проекта, едно от децата му му казало, че ядрените оръжия за хората на неговата възраст не са толкова притеснителни.

„Това беше преди няколко години – спомня си авторът. – С всичко, което се случва в света оттогава, нещата много са се променили. Появихме се точно в момент, когато хората отново започнаха да се притесняват за това и да се тревожат за съдбата на света. Историята на Опенхаймер е толкова актуална в това отношение – не само заплахата от ядрени оръжия, но и нарастващата заплаха от изкуствения интелект и това, което той може да причини на нашия свят.“

Той допълни, че многото признания, които са получили след номинациите на „Оскар“, са наистина преживяване, което за тях е много вълнуващо.

„Много е уникално усещането да видиш, че в Академията признават всички различни аспекти на филма – от изпълненията до техническите постижения. Искам да кажа, че съм израснал, гледайки наградите на Академията. Това е върхът на признанието на твоите колеги.“

Кристофър Нолан обърна внимание и на това, че „Опенхаймер“ е направен с всички средства, на които той е бил научен през годините, но все пак уточни, че се надява това да не е кулминацията, тъй като с всеки следващ филм човек се опитва да надгражда наученото от предходните творби.

„Надявам се, че ще успеем да направим още един. Намираме се на средата на пътя!“

Може да харесате още