Емблематичният знак „Холивуд“ , който се извисява над Лос Анджелис, отбелязва своята 100-годишнина.
Надписът с 45-метрови бели букви е най-известната забележителност на града. Всъщност в началото идеята изобщо не е била той да просъществува толкова дълго.
„Холивуд“ е написан още преди киното да стане звуково. Самият знак, както и много други неща в Града на ангелите, е бил ремонтиран, преработен и пренаписан. Въпреки това той остава най-мощният символ на американската фабрика за мечти, фар за всички, които идват в Лос Анджелис в търсене на слава и богатство, предава The Washingtin Post. На това място, което изобилства от звезди, знакът е най-фотографираният обект в града, тъй като изображението му дестилира цялата магия на филмопроизводството в една-единствена гледка.
Но Лос Анджелис, който знае как да организира партита, не е в настроение да празнува историческото събитие. В наши дни този град на големи филмови студии е в кисело настроение, особено когато става дума за нещо, което дори отдалечено е свързано с „индустрията“.
Сценаристите и актьорите в Холивуд от месеци стачкуваха, като изтъкнаха нелоялните трудови практики в този бизнес и зашеметяващите суми, които прибират шефовете на студиите. Прекратяването на стачката на сценаристите през септември, както и наскоро приключилите преговори с актьорите не допринесоха за разсейване на гнева.
В същото време градските лидери са съсредоточили енергията си върху борбата с кризата с бездомните, като са сметнали за смехотворна идеята да се отделят средства за възхвала на неодушевен предмет.
Заради това има дълбоки разногласия относно това как точно Лос Анджелис да отбележи голямата година на знака, като най-амбициозната идея – осветяването му като в старите времена – вече е обект на ожесточени дебати.
В кварталите, които заобикалят вече 100-годишния знак на Холивуд, някои жители дори не искат той да съществува, докато други биха искали да бъде осветен както при първото му поставяне.
Засега знакът и неговите поддръжници са оставени с минимална чест: сутрешна церемония в кметството на Лос Анджелис, на която членовете на съвета обявиха деня му.
Но ако празненствата са приглушени, а настроението – притихнало, това е само последният пример за това, че историята на знака на Холивуд отразява историята на града, над който се намира. За 100 години съвместна работа знакът и мястото Холивуд имат обща сага, която се определя от – както казва уредникът на забележителността – „възходяща амбиция, рушащ се упадък и постоянно преоткриване“.
„Знакът на Холивуд е важен за цялата тъкан на Лос Анджелис“, казва Джеф Заринам, председател на организацията Hollywood Sign Trust, която поддържа знака.
„Той е символ на Лос Анджелис, символ на Калифорния, символ на Америка. Това е нашата Статуя на свободата“
Първоначално знакът на Холивуд е отлят като ефектен билборд за 21 000 долара за „Холивудленд“ – подразделение за недвижими имоти от висок клас, разположено в края на каньона Бийчууд точно под сегашната планина Лий.
От знак към символ
Лос Анджелис в годините преди появата на знака няма особена прилика с днешния разрастващ се мегаполис. Но 1923-та е година на разцвет. Това е време на трескаво строителство в града, а един от най-бляскавите нови жилищни комплекси е известен като „Холивудленд“.
Истинският произход на знака е изгубен в историята, но една популярна история го свързва с тогавашната (и все още) процъфтяваща автомобилна култура в Лос Анджелис. Финансистът на Холивуд и издател на вестници Хари Чандлър е знаел стойността на добрия маркетинг и се твърди, че е поръчал толкова голяма табела, че е можело да се види, докато се шофира по булевард „Уилшър“, като гигантско заглавие на историята, която все още не е написана.
Чандлър изпълнил желанието си. С помощта на ламарина и телефонни стълбове, докарани от мулета на днешната планина Лий в парка Грифит в Лос Анджелис, работниците построяват знака за два месеца.
Надписът „Холивудленд“, дълъг 13 букви, е смятан за най-големия в света
С близо 4000 мигащи лампички по-късно, на 8 декември 1923 г., той е осветен за първи път.
По онова време рекламна кампания обявява града за „бялото петно“ на американския просперитет, а вестникарска реклама представя „Холивудленд“ като хълмисто убежище от тъмните и мрачни квартали долу, казва Лео Брауди, историк на културата и автор на книгата „Знакът на Холивуд“. Според ранните жители нотариалните актове на строежа са включвали расово ограничаващи споразумения.
През 1978 г. Хю Хефнър организира парти в Playboy Mansion West, за да събере средства за възстановяването на Холивудския знак. Хефнър продължава да подкрепя знака до смъртта си през 2017 г.
„Това беше ефективен билборд – казва Брауди. – Но той трябваше да издържи само няколко години. Беше направен от прост материал и имаше нещо като преходност.“
Едва по-късно той придобива глобално значение. „Като снежна топка, която се търкаля надолу по хълма, която с годините придобива значение“, допълва Брауди.
Знакът се уврежда няколко пъти. Вятърът и дъждът изпочупват буквите. Първата му истинска реставрация е от Търговската камара на Холивуд, която го ремонтира и – което е изключително важно – премахва последните четири букви, като от „Холивуленд“ остава „Холивуд“.
Но през 70-те години знакът и неговият съименник отново са в лошо състояние. Променящите се технологии създават нови заплахи за господството на киното, а повечето големи студии преместват парцелите си другаде. Знакът гние и ръждясва, отстъпвайки място на термитите и времето.
Цената за цялостната му подмяна е 250 000 долара – повече от 1,1 млн. долара в днешно време – и средствата идват от една малко вероятна група. Начело с Хю Хефнър от Playboy и рок звездата Алис Купър, които наскоро се преместват в Лос Анджелис, девет дарители спонсорират новите букви. Нито един от тях обаче не представлява холивудска студия, допълва изданието.
В края на 70-те години на миналия век, когато надписът „Холивуд“ отново е в окаяно състояние, оригиналните букви най-накрая са заменени.
През август 1978 г. оригиналният знак е съборен, а склонът на хълма е гол в продължение на три месеца. Наследникът е изграден за постоянно, подпрян с 240 тона цимент и стомана. Точно навреме за новата златна ера на холивудските блокбастъри знакът се превръща в международна икона.
„Холивуд винаги се преоткрива“, казва Заринам, който е роден и израснал в сянката на знака.
Следващият път, когато знакът се нуждае от спасяване, е през 2010 г., но вече има армия от защитници. Дарители с големи суми се обединяват с холивудски звезди и хиляди поддръжници онлайн, за да съберат достатъчно средства за защита на земята в близост до знака от застрояване. Но когато кампанията се оказва с близо 1 милион долара по-малко, Хефнър отново се намесва с пари и няколко строги думи за родния си град.
„Този град – казва той тогава – никога не е имал добро чувство за собствената си история.“
Рожден ден без парти
Поддръжниците на знака имаха грандиозни планове да отпразнуват неговата стогодишнина: организираха тържествена церемония, филмов фестивал, миниатюрен модел, който да бъде разхождан из града. Най-малкото се надяваха знакът да бъде осветен още веднъж.
Но повечето от тези идеи бяха отложени или забавени. Въпросът за осветлението в частност е „политически горещ картоф“, казва Заринам. Кметът на Лос Анджелис Ерик Гарсети в последния ден от мандата си издаде директива, която позволява знакът да бъде осветяван до шест пъти годишно.
След отзвук от страна на влиятелни жители на Холивудленд, чиито домове сега са сред най-желаните на прекомерно високия пазар на недвижими имоти в Лос Анджелис, заместничката на Гарсети – Карън Бас – бързо отмени директивата. Нейният офис се позова на опасения относно законосъобразността на заповедта.
Популяризирането на забележителността винаги е било спорно в общността, която я заобикаля, където тежкият трафик, привлечен от знака, редовно задръства тесните улици, а авантюристичните туристи преминават през дворовете на частните къщи.
„Ние сме като че ли завладени“, казва Кристин О’Брайън, председател на Асоциацията на собствениците на жилища в „Холивудленд“ и жител на града от 1980 г. насам. И всеки път, когато знакът се запали, става все по-лошо. „Той привлича всички луди в града. Става нещо като парти, нещо като свободен купон. Всеки път, когато е осветен, имаме проблеми.“
Местните не разбират защо са целият този шум и еуфория. „Това е просто глупаво“, казва Кристин О’Брайън за знака. „Фасада, точно като почти целия Холивуд. Това е измислица.“
Хора като О’Брайън настояват да се изгради посетителски център далеч от близките квартали, за да се пренасочат пешеходният и автомобилният трафик.
От своя страна тръстът наскоро обяви, че планира да събере средства за център за посетители, въпреки че все още не е осигурил място за него.
На няколко километра южно, пред Paramount Pictures – последната голяма студия с много площи в Холивуд – актьорите, които стачкуват за 109-и ден, имат свои собствени причини да не празнуват знака. Много от тях заявиха, че не са знаели за стогодишната. Според тях знакът е важен символ, но проблемите, заради които стачкуват, имат реално въздействие.
„Знаете, той има дълга история, но точно сега ние творим история“, казва Франсис Фишър, член на преговорния комитет на SAG-AFTRA, чиито филми включват хит като „Титаник“.
И все пак знакът напомня на Ромел де Силва – актьор, който е израснал в близката долина Сан Габриел, че е „част от тази дълга, трудна история“, и го подтиква да се застъпва за бъдещите поколения.
„Наследството ни в момента е в руини – казва той. – Искаме да се борим колкото се може по-усилено, за да запазим това наследство.“
„Знакът е отличителна черта на Лос Анджелис още отпреди да се роди някой от нас и да си представим града без него, е наистина невъзможно“, допълва Раман, чийто съпруг – Вали Чандрасекаран – е телевизионен сценарист, работил по „Модерно семейство“ и 30 Rock.
Така юбилеят минава между точките от дневния ред в общината, като на масата в средата на залата на съвета има торта с розова глазура и числото 100 отгоре. Това не е бляскаво тържество.
Но Пол Крекориан – председателят на градския съвет – има своя собствена идея: „Да се надяваме, че днес всички ние празнуваме Деня на Холивудския знак, като призоваваме всички наши приятели от служителите и мениджърите да продължат да преговарят и да постигнат тази сделка“, казва той, имайки предвид исторически дългата стачка.
След такава бурна година в киноиндустрията може да се каже, че това е единственият възможен холивудски край.
