„Последният гларус“ на Тонислав Христов взе голямата награда на „Златен ритон“ за документален филм. Режисьорът снима анатомията на един пропилян живот. Всекидневието на Иван е тотална разруха. Стигнал дъното покрай проблемите си с алкохола, героят остава без близки, без работа и без перспективи, а най-сложно се оказва да намери сили и да прости на себе си. Тонислав Христов е известен и с документалния „Тайният живот на Вера“, а миналата година дебютира и в пълнометражното кино с „Добрият шофьор“.
„Последният гларус“ бе високо оценен от журито за „оригиналното отразяване на съвременното ни живеене чрез перипетиите на симпатичен маргинал“.
„Следа“ на Аспарух Петров от Компот Колектив взе приза за анимационен филм за „професионализма и вълнуващия минимализъм“. 7-минутната анимация рисува страховете и лутанията на млад писател, чийто свят се разпада, след като разбира, че жена му е бременна.
Церемонията по награждаването се състоя в Пловдив, като журито бе оглавено от писателката Теодора Димова, а членове бяха Геновева Димитрова – кинокритик, Петя Накова – режисьор, Свилен Димитров – аниматор, Йоханес Артинян – визуален артист и уебдизайнер.
Специалната награда бе присъдена на „Следеният човек“ на Димитър Коцев – Шошо за лекотата, с която е разработена травматична за българската история тема.
Специалната награда на журито за анимационен филм отиде при Анри Кулев за пълнометражната адаптация на творбата на Валери Петров „Меко казано“.
Наградата на община Пловдив се присъжда на документалния филм „Моралът е доброто“ на Веселин Диманов за дълбоките етични послания, които филмът отправя към следващите поколения. В категория анимация бе отличен „Флорентинска нощ“ на Сотир Гелев за красивата оригинална атмосфера и визия.
Атанас Киряков взе приза за сценарий за филма „1200 страници болка“. Журито го отличи за ярко разказаната история на колоритна личност, противопоставила се на комунистическия режим.
Веселин Христов получи признание за операторско майсторство за живописната и всевиждаща камера в „Герой на нашето време“ на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова.
За най-добър режисьор бе отличен Никола Бошнаков за съвместната му работа с Георги Стоев – Джеки за „виталната и остроумна работа“ по „Моят чичо Любен“. Бошнаков отваря вратите към прашасалия апартамент на художника Любен Стоев и разказва за него през спомените на не по-малко колоритния му племенник – Рей ван Цешау – фронтмен на легендарната немска рокгрупа Freunde der Italienischen Oper (Приятели на италианската опера).
Сюжетът се движи между София и Дрезден, между картините на Любен, донякъде останали неразбрани в България, и достойното му признание в Германия, където е следвал. Не остават пренебрегнати търсенията на художника, свързани с непотребните, отритнатите от обществото и умението му да улови всекидневието, застинало в крайната точка на оцеляване.
Наградата за художник-постановчик в анимационното кино журито единодушно присъжда на Димитър Димитров за визуалното богатство в „Артистът“, „Война“ и „Дъщерята на художника“.
Наградата за дебют се присъжда на документалния „Нямаш място в нашия град“ на Николай Стефанов за живото и темпераментно изобразяване на силов аспект от съвременната ни действителност и анимационния на Спартак Йорданов „Обезличаване“ – за умелите превъплъщения на духа и завладяващия ритъм.
Почетна грамота получава „Отскубнати до корен“ на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов за откривателството на една фамилия, репресирана от тоталитарния режим и напълно забравена до този момент.
Почетна грамота за анимационен филм се присъжда на „Три птици“ на Мария Николова за въздействащото и органично смесване на различни техники.
Почетна грамота за документален филм получава „Оловният войник“ на Костадин Бонев за виталното и плътно изобразяване на рок действителността от 80-те години на 20. век.
Почетна грамота за анимационен филм се присъжда на „Да намериш дом“ на Мария Станишева за сърдечно разказаната житейска история на момиче от социалните низини.
Списък със Специалните награди на гилдиите и професионалните организации:
Награда на Асоциация „Академика 21“ получава филмът „Забрава“ на режисьора Валентина Фиданова-Коларова.
Награда на „Аудиовидео Орфей“ за дебют получава Веселин Диманов и филмът „Моралът е доброто“.
Награда на Национална филмотека получава екипът на филма „Киноекстремисти“ – Станислав Дончев и Теодора Стоилова-Дончева.
Награда на СБФД получава филмът „Моралът е доброто“.
Награда на Гилдия Критика в категория анимационен филм получава „Лодка в дъжда“ с режисьор Йоана Атанасова.
Награда на Гилдия „Критика“ в категория документален филм отиде при „Да летиш с плавници“. Режисьорката Мария Аверина преоткрива за България художника Алцек Мишев.
През спомени на негови близки, през аналитичните наблюдения на специалисти и думите на самия Алцек, е нарисуван образът на бунтаря и неговите безкомпромисни житейски и творчески търсения, разпръснати между две старинни къщи – в малък италиански и български град.
Освен официалната програма на тазгодишното издание „Златен ритон“ беше почетена паметта на Бинка Желязкова с филма за нея „Бинка. Да разкажеш приказка за мълчанието“ на Елка Николова. Показан беше и „Нани-на“ на именитата режисьорка, който ни вмъква из коридорите и килиите на женския затвор в Сливен. Фокусът са жените, които са родили там и са оставили бебетата си зад решетките. Категорична е позицията на авторката към децата, получили присъда без вина да живеят в сложна обстановка, виждащи се с майките си едва веднъж месечно.
