„Театърът е блян и сън, игра с начало и с край. Обичам края на едно представление, защото поне при мен той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа,“ казва режисьорът Стоян Камбарев, роден на днешния ден през 1953 г. в Пловдив.
„Тази година се навършват 25 години от смъртта и 70 от рождението на Стоян Камбарев. По този повод на 9-ти октомври се събираме в Топлоцентрала за една вечер в негова памет. Ще се показват интервюта с него, части от негови спектакли, ще си говорим за него, ще бъдем заедно…“, написа във Facebook неговият ученик – режисьорът Марий Росен. Това ще се случи от 19 часа в бара-сцена в пространството за изкуство, което днес управлява друг негов ученик – Веселин Димов.
Биографията
Режисьорът Стоян Камбарев е роден на 9 октомври 1953 година в Пловдив. Завършва Техникум по електротехника в родния си град.
1979
Завършва ВМЕИ – София. В годините на първото си следване активно участва като актьор и асистент на режисьора Любомир Дековски в работата на студентския театър „СУ 113“.
1979 – 1983
Следва и завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на доц. Димитрина Гюрова. Във ВИТИЗ играе и е асистент режисьор на постановките „Уестсайдска история“ от А. Лорънс и „Нова година по стар стил“ от М. Рошчин. Поставя като изпитна работа в IV курс „Буря“ па А. Н. Островски. По време на следването си работи като асистент режисьор на Христо Кръчмаров в Ботевградския театър („Стъклената менажерия“ от Т. Уилямс) на Димитрина Гюрова в Театъра на Народната армия („Дивата патица“ от X. Ибсен), в Българска телевизия („Покана от Париж“ от П. Панчев). Стажува при Крикор Азарян в Театъра на Народната армия („Денят, в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“ от Е. Мане).
1983 – 1990
Режисьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе: „Солунските съзаклятици“(1984), „Идеалният мъж“(1985), “Редници“(1955). „Животът
– това са две жени“ (1985), „От сняг помилвана душа'“ (1985), „Побъркани от любов“ (1986), „Женитба“ (1986), „1 + 1 = 1“ (1987), „Междучасието“ (1988) „О, щастливи дни“(1988), „Музика от Шатровец“ (1988) „Миналото лято в Чулимск“ (1990).
1985
Получава годишната награда на Съюза на артистите в България зa млад режисьор („Редници“).
1986
Специализира в Краков на Катовице, Полша.
1988
Поставя „Любовни булеварди“ в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Получава награда за млад режисьор на Националния преглед на детско-юношеския театър в Търговище („Междучасието“).
1989
Получава първа награда за режисура на VIII национален преглед на българската драма и теагьр („Музика от Шатровец“). Поставя „Женитба“ в Народния театър за младежта.
1991 – 1994
Режисьор в Малък градски театър „Зад канала“: „Завръщане у дома“ (1991), „Ревизор“(1992), „Пилешка глава“ (1993), „Времето и стаята“ (1994).
1991 – 1992
Специализира в Рим, Италия.
1992
Поставя „Любовникът“ в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“
1994
Поставя „Рожден ден“ в Държавния сатиричен театър „Алеко Констан-тинов“.
От 1994
Режисьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където през 1995 г. поставя „Януари“.
1994 – 1996
Художествен консултант на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, където поставя „Черна дупка“ (1994) и „Майката“ (1995).
1995
Получава втора награда за режиcypa на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца („Рожден ден“). Ръководи клас по режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
1996
Получава награда за режисура на Театралните празници в Благоевград („Майката“). Получава театралната награда „Аскеер“ за режисура („Майката“).
1998
Поставя „Три сестри“ в Театър „София“.
Приема да бъде художествен консултант на ДТ „Н. Й. Вапцаров“ – Благоевград.
Стоян Камбарев умира на 21 септември 1998 година.
1999
Получава посмъртно годишната награда за режисура на САБ („Три сестри“).
Още награди посмъртно: „Три сестри“ получава наградата „Аскеер“ за най-добро представление. „Черна дупка“ участва в програмата на Международния фестивал „NET“ в Москва.
Спектаклите на Стоян Камбарев са участвали нееднократно в наши фестивали, гостували са в Румъния, Полша, Чехия и Русия.
Личният живот
Интересно е, че Камбарев завършва висше инженерно образование във ВМЕИ – София, специалност „Автоматика и телемеханика“. Докато се подготвя за научна кариера, попада в състава на студентския театър „СУ-113″ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), ръководен от Любомир Дековски.
„Исках да бъда математик, но животът ми предложи по-голямото изкушение – театъра. Завоя направих като студент, попаднах в театъра на Любо Дековски. И това преобърна живота ми. Водех паралелен живот. Разкъсвах се между лекциите в МЕИ и сцената“, разказва Камбарев.
Стоян Камбарев умира на 21 септември 1998 г. от рак на белите дробове, на 44-годишна възраст. Десет години след смъртта му съпругата му – актрисата Деси Тенекеджиева, основава фондация на негово име. Когато двамата се срещат, тя е на 20, той на 38 години. Събира ги Чочо Попйорданов в Малък градски театър.
„Още влизайки в тогавашния джаз клуб там, някаква концентрирана сила и енергия ме накара да се обърна и видях прекрасен човек с брада, който ме гледа. Срещнахме погледите си и това се оказа… режисьорът на любимия ми спектакъл „Завръщане у дома”, разказва Деси Тенекеджиева години след смъртта му.
За седемте години заедно, тя е участвала единствено в последната му постановка – „Три сестри” от Антон П. Чехов, чиято премиера е на 14 октомври 1998 г. в театър „София“, а Стоян Камбарев подготвя спектакъла повече от две години. Двамата заедно споделят философията, че изкуството не се прави за другите, а за този, който го създава, макар че публиката е крайният бенефициент.
Фондацията
Целта на фондация „Стоян Камбарев“ е откриване, насърчаване и подпомагане на млади творци в областта на изкуството чрез ежегодно връчване на награда за полет в изкуството.
На 19 април 2010 г. е връчена първата награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“. За нея са номинирани актьорът и драматург Камен Донев, поетът и писател Тома Марков, визуалният артист Бора Петкова и режисьорите Камен Калев и Явор Гърдев.
Режисьорът Камен Калев е първият носител на наградата. Той получава бронзова статуетка от художника Кольо Карамфилов и почетна грамота, както и парична премия от 3000 лв. Актьорът Камен Донев е удостоен със специална огърлица и правото да присъства на всички сбирки на Ордена на тамплиерите от Йерусалим.
За 14 години фондацията е подкрепила повече от 120 млади артисти и е реализирала над 200 арт проекта. През 2023 г. Елеонора Иванова е носителят на наградата за млади творци.
