Тийнейджърството е един от най-сложните етапи от живота. Именно в него се намира 13-годишният Тео. Отдавна е забелязал, че човекът е сложна личност и дилемите дебнат зад всеки ъгъл. А неговата за момента е от една страна да има YouTube канал, от друга – да е здраво стъпил в реалността.
Обича музиката, затова преди около година започва да пише собствени парчета. Не напредва бързо. Засега има две, като не броим още едно, което създава с други двама съученици от Център за Демократично обучение. Тогава и тримата са между 10 и 11 годишни, а песента се казва „Бунтар“.
Тео обича изкуството от малък. Най-вече музиката и театъра. „Винаги в живота ми има творчество“, обяснява момчето, а за най-големия виновник за влечението му към нотите е назначена баба му. „Пускаше ми Майкъл Джексън, Мадона, Уитни Хюстън и Тина Търнър, още докато бях на 5 години“, спомня си той.
От тогава е фен на хитовете от 80-те и 90-те. Харесва ги повече от съвременната музика. Не че не слуша и Кети Пери, и Хари Стайлс.
Парчетата, на които засега е автор, се казват Music And Me и Lesson Of Life. Пише на английски. Пробва да се изразява и на български, но признава, че засега му е по-трудно. Все пак в плановете му влиза да напише и песен на български.
Идеята за песен може да дойде от филм, музика, ситуация или дори от звук на скърцаща врата. Започва нещо да му се върти в главата, взима укулелето или китарата, започва да си дрънка и мелодията идва. Много иска албумът, който е замислил, да има звучене от 80-те.
Баба му продължава да е негов фен, но само ако ѝ изпълни нещо. Тео обаче не свири много пред други хора, защото е особено критичен към музиката си. Затова пък, ако напише нещо, което хареса, го показва на всички.
Решен е в един момент да включи в групата и малкия си брат, който засега е на 4, но вече е ясно, че го бива в ритъма и свири на барабани и камбанки.
Преди музиката, любовта на Тео е театърът. Посещава театралната школа на куклената актриса Мануела Саркисян. Спомня си едно представление, на което още на първата сцена прожекторите гръмват. „А идеята на самото представление е, че човек трябва да разнася светлина“ – разказва Тео. Получило се е иронично, и всъщност публиката наистина е започнала да разпръсква светлина, тъй като е включила фенерчетата на телефоните си.
Тео се смята за късметлия. Получава и огромна подкрепа от родителите си. Баща му съдейства за снимането на видеоклиповете за YouTube канала, където качва музика. Майка му търси начини за финансирането на албума, който трябва да бъде записан в студио. Така идва и следващото начинание – пак творческо. Рисува върху различни суитшърти и ги продава. Някои са по поръчка, а други са с шаблони, които той е направил.
Тео познава и тъмната страна на живота. Плаши се от тъмното – в реалния и преносен смисъл. Покрай тези негови страхове започва да посещава психотерапевт.
Смята, че подобно начинание е полезно за всеки, защото е хубаво да има кой да те изслуша и на кого да се довериш.
„Ако човек иска да излезе от дупката, може да го направи, колкото и дълбока да изглежда тя“, смята Тео.
Има си и обяснение за произхода на несигурността, която е изпитвал, като цитира терапевта си: „Човек живее в изолирано яйце до 9-годишна възраст, когато това яйце се разпуква. Тогава излиза от детската фантазна реалност и към 11-ата година започва да води по-активен живот“.
Но когато Тео е бил на път да „излезе от черупката“ и да бъде самостоятелен, светът се е затворил поради пандемията.
Тогава той е разбрал какво е депресията. „В такива ситуации е важно човек да не е сам“, разказва тийнейджърът. Спомня си, че вярвал, че „затворът“ никога няма да свърши, а у дома се дразнел на майка си, баща си и брат си.
Музиката успява да го извади за малко от това състояние, но големият принос е на психотерапията. Сега се чувства много по-добре. Въпреки че още има натрапчиви мисли, вече знае как да се справи с тях.
Сигурен е, че преди да се грижи за другите, трябва да се погрижи за себе си. „Преди смятах, че емпатията е да се чувствам виновен, ако някой е тъжен. Свикнал съм да изпитвам вина. В един момент престанах да се чувствам виновен за всичко и се притесних, че не изпитвам вече вина“, шеговито добавя тийнейджърът.
Какъв ще стане, когато порасне? Със сигурност не се вижда зад бюро. Преминава през много промени. Голяма част от представите му за света и бъдещето се изменят. Затова ще остави на времето да реши.
„Не съм се измислил като човек и усещам, че не е правилно да претупам образа си“, казва мъдро. Засега се доверява на себе си. Има моменти, в които намира пътя, и други, в които влиза в дупки, но търси начина да се измъкне от тях.
