Прорисувалият писател Калин Терзийски и прописалият художник Теодор Манолов се събират за обща изложба, наречена „РазPROдажбата“.
Откриването е на 13 декември от 19.00 часа в Culture Lab. в София, на ул. „Владайска река“. „Терзийски се самоотказа от изложбата, което беше малко некоректно. Изобщо не се появи и не се обади. Не знаем каква е причината“, разказа художникът Теодор Манолов.
Така съвместното им начинание се проваля, но не и самата изложба. Идеята възниква спонтанно. Двамата се срещат по някаква работа и става ясно, че писателят е започнал да рисува, а художникът – да пише комикси и романи.
„От тази шега тръгна мисълта за обърканите време и ценности. Хората загубиха приоритетите си и писателите станаха художници, а художниците – писатели. От разговора ни решихме, че не е лошо да се изтъкне този куриоз като арт събитие. И понеже Калин не се появи, идеята може да се развали. Но аз, реално бидейки художник и писател, все пак ще я изпълня, макар и единично.
Колко време може да бъде разгледана РазPROдажбата?
В разговорите с много художници – колеги, стигнахме до извода, че ако на откриването нe дойдат достатъчно хора да се видят и купят картина, може и цял месец, дори три да стоят творбите в галерията, но едва ли ще има още много посетители. Най-важно е самото откриване, иначе нашата изложба ще стои и седмица след това. В примера изключвам експозициите в Националната галерия или ако е дошло някое съкровище от чужбина.
Ако съм член на СБХq мога да направя изложба на „Шипка“ 6, след като си изчакам годините, така както се чакаше навремето за москвич. Ако съм член на Съюза, ще ми определят някоя година, до която ще се извървят колегите преди менq и в един момент ще имам изложба в най-централната зала в София.
Но тези хора от Съюза не са помислили за онези, които не са членове на този творчески съюз по свои ценностни, политически или морални съображения. Има хора като мен, които не искат да членуват никъде. Не искат да са в партии, нито в съюзи. Това не означава, че и те не са живи хора и художници. За човек като мен достъпът до такива места е затворен. Ако ги питате в Съюза, сигурно ще отрекат, но реалността е такава. Затова и моята изложба ще е за по-кратко време, може да се види в рамките на седмица и ще се крепи предимно на откриването. После ще се прехвърли, както всичко вече се прехвърля – във Facebook.
В изложбата, която показвате, си личи влечението ви към комикса. Не едно поколение израсна с „Дъга“. Какво е мястото на комиксите днес у нас?
Колкото е имало място тогава, толкова място има и днес. В наше време се говори, че комиксът е едва ли не отживелица. Наистина, има много по-модерни медии, но комиксът си се издава в цял свят, включително и в съседните държави около нас. В Сърбия дори има книжарници с комикси – вносни и местни. А у нас няма. С „Дъга“ израснаха поколения. Сега се говори, че няма търсене, защото поколението е различно. Но откакто започнах да издавам моите комикси – вече имам два в България и два в чужбина – се оказа, че има търсене и интерес.
Това е така, защото продължавам неща, които имаше и в „Дъга“ – една хубава образователна полза за обществото и за младите хора. Там, покрай забавните истории, стоеше съдържание за географски и исторически открития, от които малки и големи да научат някакви неща. И аз го видях това някога като дете и сега правя същото нещо с много добър успех. Този успех на фона на това, че няма никаква друга такава продукция у нас, е направо невероятен. Не правя нищо по-различно, освен да възраждам онзи формат. Ако имах рекламата, която е имала някога „Дъга“, успехът щеше да е още по-голям.
„Дъга“-та е най-добрият паралел за това, което правя сега. Работата ми е просто едно възраждане на този алманах, но с по-добър печат, съобразен със съвременните стандарти, с по-подробна рисунка и с още повече информация за история вътре в комиксите.
Къде може да ги намерим?
Комиксите може да се намерят само на няколко места по обективни причини. Моят издател – Исторически парк, ги продава в своите обекти и уебсайтове. Не иска да влиза във взаимодействие с книгоразпространителската мрежа, защото тя взима огромен процент от автори и издатели. След задълбочен анализ на тази ситуация хората прецениха, че достатъчно добре си се продава и без да опираме до книжарниците.
Къде може да видим творбите ви след изложбата в Culture Lab?
Ще организираме виртуална изложба, като тя е като истинската, макар че не всички да я оценяват така. Хората може цял ден да разглеждат картинки на коли или по-неприлични неща, докато една изложба, подредена в интернет, едва ли не не прави впечатление, защото се смята, че е нещо не толкова качествено, колкото истинска, която може да се посети на живо.
Аз обаче винаги, като правя изложба, я експонирам после и в интернет. Първо, за да си кажат хората един ден, че съм правил нещата по модерния начин. Второ, защото има и хора, които, макар и малко, следят и разглеждат изложби. Всъщност в момента реалното положение е, че мнозина искат да имат книга на хартия, докато значително по-малко възприемат същите произведения със същата стойност, като ги четат в интернет. А вече би трябвало да е обратното положение, защото технологиите напреднаха, мисленето се смени.
Кои творби включихте в РазPROдажбата и кажете още за идеята за подредбата ѝ?
Събрах най-харесваните творби от предишни мои виртуални изложби. Те са безразборно подбрани като техника и направа през годините. Включени са най-харесваните ми произведения в интернет и искам да видя дали същите се харесват реално в живота. В голям процент се припокриват двата вкуса, но намерих в интернет неща, които публиката ми много е харесала, а в реалния живот не съм продал. Тази РазPROдажба, така кръстена на шега, би трябвало да ми даде картина за реалния успех на творбите ми. Често се случва това да е изненада и да се окаже заблуждаващо и сега ще разберем дали е така.
