В нашата изкривена реалност ние свикнахме с всичко. Интернет и възможностите на съвременната техника ни направиха едновременно съ-сценаристи, стажант-репортери, втори оператори, режисьори и реално – съ-създатели на живота. В известен смисъл това ни направи и по-безчувствени, защото вече гледаме без притеснение кадри, изобразяващи убийства, терор и бедствия. И всичко ни изглежда просто като филм. Размитата напълно разлика между киното и живота, между фикцията в изкуството и новините по телевизията, които не се свенят да ни показват отблизо и детайлно трагедии, кланета и смърт е достигнала ниво, което не е съществувало никога през човешката история. Този хипер реализъм в изкуството, който съжителства с възможността ни ние сами да документираме живота такъв какъвто е, сякаш кастрираха способността ни да съпреживяваме, да съчувстваме и да изпитваме ужас пред смъртта. През цялата история на човечеството човекът плахо или агресивно се е стремял да надскочи създателя си. И все пак има една област, в която ние сме безсилни – ние нямаме достъп до царството на смъртта. И затова сякаш я неглижирахме до битова баналност.
Следната новина може да накара всеки да потрепери от ужас. И същевременно тя мигновено обиколи света – благодарение на техническите възможности на човека. Изводите? Защо се е стигнало до този маркесов абсурд? По лекарска грешка. Станали сме прекалено арогантни и некомпетентността ни вече започва да разсмива дори Господ!
„Възрастна жена в Еквадор шокира близките си по време на погребението си, като започва да диша в ковчега“, предаде Би Би Си.
76-годишната Бела Монтоя получила инсулт и семейството ѝ я сметнало за мъртва. Но не само. Лекар от болницата в град Бабахойо обявил смъртта. Тялото ѝ било откарано в погребално бюро, където да бъде подготвено за траурната церемония. Пет часа по-късно, когато отворили ковчега да преоблекат покойната, я чули да поема въздух.
„Майка ми започна да движи лявата си ръка, да отваря очите си, устата си; тя се мъчеше да диша“, описва случката синът ѝ Гилберт Балберан.
Видео, заснето от един от присъстващите показва как тя лежи в отворен ковчег и се опитва да диша, а друг се притеснява, че извиканата линейка все още не е пристигнала. Ние ще ви спестим видеото, защото не искаме да ставаме част от онази воайорска тълпа, чийто празен живот и неудовлетворение се захранват с любопитни/страшни/отвратителни новини. Но видео съществува! Социалните мрежи направиха нашия живот достъпен и видим, като в телевизионно реалити. Ние доброволно се прощаваме с т.нар. лично пространство или „privacy“. И не само. Ние създаваме паралелна на нашата реалност, която да публикуваме публично – реалност, в която сме щастливи, удовлетворени, усмихнати и доволни, живеем добре и се радваме на живота! Истината за живота на другите вероятно е също толкова различна от този образ, колкото е за всеки един от нас… Тъжно. Имаше един виц – че ако извънземните имаха Facebook, щяха да си помислят: Еха, колко щастливи и усмихнати същества живеят на планетата Земя!
Как се развива абсурдната като по Маркес история с живата-мъртва баба Бела?
Комично и същевременно обнадеждаващо – минути по-късно пристигат пожарникари (?!), които вдигат Бела Монтоя от ковчега на носилка и я отвеждат в същата болница, където е обявена за мъртва. Синът ѝ казва пред еквадорските медии, че в момента тя е в интензивното отделение, но реагира.
„Майка ми е на кислород, сърцето ѝ е стабилно. Лекарят я щипна по ръката и тя реагира, казаха ми, че това е добре, защото означава, че реагира малко по малко“, цитира думите му вестник El Universo.
Министерството на здравеопазването на Еквадор е създало комисия, която да разследва инцидента.
Всичко е добре, щом завършва добре. Но дали абсурдните сюжети в света ни ще ни направят по-осъзнати, по-внимателни, по-дискретни или по-компетентни? Съмнявам се. Толкова много хора загубиха живота си от Ковид, а ние вече го забравихме. Спете спокойно, деца.
