Българската цигуларка Албена Данаилова ще е концертмайсторът на Виенската филхармония на традиционния новогодишен концерт, който ще бъде излъчен в цял свят на 1 януари 2024 г., става ясно от сайта на Виенската филхармония. Диригент е Кристиан Тилеман. Българката е концертмайстор на световноизвестния оркестър, като споделя голямата отговорност с още трима цигулари от 2011 г.
Председателят на Виенската филхармония Даниел Фрошауер коментира пред New York Times, че Албена Данаилова никога не се е уповавала на заслугите си, и похвали качеството на нейното звучене. „Това е основното нещо за един концертмайстор – каза той. – Всичко останало може да се научи.“
От Филхармонията изтъкват още способността ѝ да изразява емоции само с няколко ноти: „Нейното вибрато е много интензивно и напълно подходящо за операта. Често кратките сола са най-трудни, защото човек разполага с много малко време, за да улови настроението.“
Албена Данаилова започва професионалната си кариера в оркестъра на Баварската държавна опера в Мюнхен, където стартира като втора цигулка и преминава през първата цигулка, а след това става концертмайстор. Прослушването за този ансамбъл се провежда непосредствено след като през 2001 г. тя завършва обучението си при румънския цигулар Петру Мунтеану в Хамбург и Рощок, Германия. Никога не си е представяла, че ще успее.
„Имах достатъчно конкурси зад гърба си, но не и прослушвания – казва тя пред изданието. – Исках да пробвам и мислех, че ще се върна в Северна Германия.“
Тя започва обучението си по цигулка като малко дете в София, България, където има силни традиции в обучението на солисти, но по-малко инфраструктура за оркестров живот, пише още New Yokr Times. „В родината си научих един много гъвкав, отворен начин на свирене, така че е възможно да се интегрират различни стилове – казва Албена Данаилова. – Но никога не съм свирила в оркестър, защото бях твърде млада, а и няма традиции като в Германия или Австрия.“
След като пристига във Виена през 2008 г., тя се потапя в местните музикални традиции – наред с другото, свири танцовата музика на фамилията Щраус в камерни ансамбли, подготвяйки се за новогодишния концерт. „Това е огромно предизвикателство, защото свирим тази много специфична музика само веднъж годишно – казва тя. – Имаме само три или четири репетиции. И тя трябва да бъде разбираема.“
Алена Данаилова споделя, че съществува постоянно напрежение между музиката, която веднага се свързва с Виена, и визията на гостуващия диригент. „Те идват със свои собствени идеи за това как трябва да се свири тази музика, а и разбира се, има много пиеси, които трябва да бъдат разгледани за малко време“, обяснява тя.
„Човек преди всичко трябва да намери правилния характер, артикулация, темпо, структура – така че всичко да се развие така, сякаш диригентът винаги е водил тази музика.“
„Човек може да изследва това цял живот и никога да не го завърши – продължава тя. – Но изпълнението трябва да изглежда необмислено. То е комбинация от хармонични противоположности.“
За нея е още по-жизненоважно да се запазят традициите като свиренето на полки и валсове с нужната нотка автентичност в една дигитална епоха, в която има безброй записи, но невинаги има контрол на качеството. „Важно е да можем да осигурим един вид естествен достъп до музиката – казва Албена Данаилова. – Да не преиграваме нещо, но и да не го поставяме в музей. Да се намери златната среда, която е органична.“
Цигуларката изтъква, че Филхармонията е запазила характерното си звучене дори повече от други оркестри, защото работи само с гост-диригенти, а не ангажира музикален директор. „Оркестърът се учи много от самия себе си – казва тя. – По-възрастните ми колеги ми демонстрираха неща не с говорене, а с начина, по който свирят и интерпретират.“
След като работи в оркестъра повече от десетилетие, а от 2020 г. и като професор в Университета за сценични изкуства във Виена, тя е в състояние да предаде тези знания на по-младите поколения. „Те трябва да имат отворено сърце, да се интересуват от историята тук, да четат книги и да оставят нещата да се просмучат“, казва тя за виенската традиция. „Това е взаимен процес. Не се работи със сила.“
Г-жа Данаилова посочи човешкия глас като най-добрата метафора за свиренето на струнни инструменти – концепция, която продължава да подхранва оркестъра, докато той се движи между залата на Виенската държавна опера и сцената на Musikverein. „Певецът има може би най-добрия инструмент в света – допълва тя. – Можем да интегрираме това в нашето звучене и обратното.“
Цигуларката гостува със солов концерт в зала „България“ с Варненската филхармония през 2023 г.
