„Добър вечер, драги зрители, моля включете си мобилните телефони. Спектакълът започва!“
Първият театрален спектакъл у нас, в който зрителите биват подканени не да загасят телефоните, а да ги включат, е „Променяне“ на Йоана Буковска-Давидова.
Актрисата се вдъхновява от автобиографичната книга на Лив Улман, за да разкаже емоциите на актьора по време на изпълнение на сцена.
Спектакълът тръгна в разгара на пандемията от COVID-19 и се наложи да бъде спрян точно когато набира скорост. Сега, на 29 ноември от 19:30 часа в Нов театър НДК, ще се състои неговата втора премиера.
До края на годината може да се види и на 22 декември в Sofia Live Club, а от 2024 г. ще се играе поне веднъж месечно в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ или в Theatro отсам канала.
Под режисурата на Гергана Димитрова, проектът беше на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. След като приключи събитието, Йоана получава задачата сама да се ангажира с всичко, свързано със спектакъла. „Аз си менажирам представлението. Продавам билети, правя плакати. Отне ми време да набера смелост да започна да го правя. Имаше планирано турне из страната през май, юни и юли 2020 г., но тогава бяхме в пълен локдаун и събитието бе убито, преди да се роди“, споделя актрисата и допълва:
„Този моноспектакъл беше съсечен в пиковата си точка. На 30-ото представление, посветено на Андрей Баташов, започнаха да падат спектаклите, защото точно тогава и аз се разболях от COVID-19“.
Следва второ отменено представление. Има едно продадено за 10 март, но страната бива затворена два дни по-рано. „Наесен го изиграх точно на 30%, колкото хората, които не си бяха върнали билетите и бяха разбрали, че ще се играе, да го видят. След това имах представления в Габрово и Търново, които изиграх. С това всичко свърши“, допълва актрисата.
Именно с 33-тото представление „Променяне“ ще бъде възкресено.“
И макар вече Йоана Буковска-Давидова да е загубила „засилката“ от Виолета Захариева в „Откраднат живот“, тя участва в няколко филма, които можеха да се видят по кината у нас – „След сезона“ на Иван Панев, гръцко-българската продукция „Чуй ме“ на режисьорката Мария Дуза и „Аромат на липа“ на Сиси Денкова.
„Загубих развитието на цялото представление. Това е много тежък спектакъл със собствен живот, микроклимат. Не го бях играла от есента на 2020 г.“, казва актрисата и допълва, че не се отказва и от турнето, което не се е състояло.
„Променяне“ е абсолютно новаторско представление, не само защото е комбинация между театър и кино на живо, направено с най-добрите специалисти на 3D мапинг. В него има парчета от 8 минути откъси от филми на Бергман с участието на Лив Улман.
„За мен беше важно да покажа какво се случва в главата на актьора, защото това са размислите на Улман върху нейна работа в киното със същите тези кадри. А това е и моето верую и моя опит: Вярвам, че хората си мислят едно за това как се чувства актьорът, докато играе, а в главата на актьора се случва нещо съвършено различно. Това е един много любопитен паралел, който може да се види на живо“, обяснява актрисата.
Освен това Йоана и нейният екип разработват приложение за телефоните, което да се използват. С първите постановки преди пандемията, това се случва за първи път в Европа. Този напредък в техниката забелязват студенти по време на турнето ѝ в Норвегия, Швеция и Дания. Става въпрос за първия интерактивен моноспектакъл с добавена реалност в Европа.
„Когато играх „Променяне“ в Дания, цял клас от един университет по изкуствата, който изучава как да се въведе този подход в театъра, ми каза, че явно в България сме много напреднали, защото това е първото такова театрално представление в Европа, за което те са разбрали“, обяснява актрисата.
По време на същото турне Йоана среща и Лив Улман. „Това беше моят подарък. Наистина се запознах с нея. Гледах нейния спектакъл“, разказва тя. Двете говорят, макар и само за 5 минути. Правят си снимка, а Буковска получава и автограф от Лив Улман върху брошура от нейния моноспектакъл.
„Представлението наистина е розово хапче за душата. Когато се видяхме с Лив Улман, стана ясно, че тя няма как да дойде да го гледа, тъй като всички дати за спектаклите се застъпваха с нейни участия. Ние бяхме със субтитри на английски. Имаше българска и чуждестранна публика. Там си дадох сметка какво сме направили, защото в България някак това остана подминато. Най-малкото заради технологичния скок, който направихме, това беше важно“, разказва още актрисата.
Вярва, че с постановката прави мост. „Не е нужно да ми се дава обратна връзка за актьорските ми дадености или колко е силно емоционално представлението. Това го получавам от публиката, но какво сме направили технологично и наистина да направим мост между поколенията с безспорните великани в киното като Бергман и Улман.“
Намерен е паралел с България. „Това е следваща стъпка в изкуството изобщо. Това е променяне за стереотипите в телефоните. Трябва да спрем да водим война с тях и да се опитаме да ги опитомим. Това е променяне на отношение към телефоните, както е и първото театрално представление в България засега“, което казва: „За съжаление не можах да убедя моя екип да направят, когато те са в режим на това приложение, да им заглушим звуците на телефоните“, защото е изпитание. Но нямаме право да го направим, тъй като се нарушават правата им. Така че изпитах този дискомфорт.“
Другият дискомфорт, който Йоана подценява, е взаимодействието ѝ с публиката. Липсата на зрителния контакт. „Беше, че не бях преценила, че моето взаимодействие с публиката е в контакта с очите, зрителния контакт. В момента, в който всички си вдигнаха телефоните, за първи път се ударих в стена. На премиерата това го усетих толкова зашеметяващо, че за миг си забравих текста. Изобщо не го бях предвидила. Мислих си, че няма да е по-различно от игра пред камера, но то е. Като играеш за камера, не играеш за общуването с публиката, докато тук трябваше да разбия стената. Така че поставям си собствени изпитания, препятствия и си ги преодолявам. Но актьорското ми удовлетворение е в осъзнаването на това колко е силна мощта на живото изпълнение, когато успееш да го овладееш.“
А това се усеща с времето, вече по средата на спектакъла. Съпреживяването е така силно, че никой не си вдига вече телефона, изключва приложението и просто иска да гледа. А това за Йоана Буковска-Давидова е победата на живото съпреживяване над техниката.
С новото появяване на моноспектакъла Йоана е готова да го покаже отново в други български градове, като Варна, Велико Търново, Ямбол, Сливен, Бургас, Русе, Ловеч… Винаги на представления ходи с наръч книги на Лив Улман „Промяна“ и винаги се изкупуват. Със съдействието на Жаклин Вагенщайн тя успява да се сдобие с авторските права, да направи моноспектакъла и по-късно да се срещне и с Улман, като тази кратка среща нарича едно от „малко големите чудеса“ на нейния живот.
А за книгата казва: „Това е много женска книга. Става дума за човека, за работещата жена, за самотната майка, за чувството на вина, когато си на работа. Чувството за вина, когато си вкъщи, а не на работа, и за вечното изискване, че все не си си на мястото и как да намериш този вътрешен мир и покой.
Като казвам, че спектакълът е женски, не значи, че малкото мъже, завлечени, не го съпреживяват. Напротив. Универсалните закони на това какво ни се случва и как преодоляваме страховете си и най-големите си демони са общовалидни. И когато имаш таланта на Лив Улман да говориш на човеколюбивия език на душата, другото няма значение.“
