Човекът е превърнат в консуматор. Има разделение, всеки воден от прагматични цели и критерии на поведение с цел като личностен успех и преуспяване на всяка цена и съпроводено с едно надценяване на разума и инстинктите за самосъхранение като цяло.
„Ние сме едно саморазрушаващо се общество и по някакъв начин нищо не е в състояние да ни обедини. Нито етични съображения, нито стремежът към свобода, нито моралът. Очевидно е разместването на ценности в обществото ни, което води до разрушаване на истинските стойности.“ Това казва пред БНР театралният режисьор Лилия Абаджиева.
По думите ѝ, общностите в обществото воюват, а политическите пристрастия са повод за раздори. Има девалвация на нравствената система и се отказахме лесно от утвърдените ценности, които са регулаторен механизъм за възстановяване на етическото начало в човешките взаимоотношения.
„Стигнахме до десакрализация на живота и до утвърждаване на религията на безбожието. Профанирането на божественото и въобще загубата на връзката с Бог. Всичко останало е резултат на това да бъдеш човек – да носиш етническа отговорност за битието си“, посочва тя.
Не знам откъде идва тази невроза у обществото – да вземе връх агресивността на знаещи, съвременен, че неврозата в обществото, агресията на знаещия или живеещия във всеки един от нас съвременен Декарт, примесен с всеобщата комерсиализация и войнстващата бездуховност, са симптомите на едно явление, която започна назад в годините, но сега виждаме една плашеща ескалация.
„По някакъв начин ние изповядваме новата религия на консуматорството като велика добродетел“, твърди Лилия Абаджиева и идва ужасяваща нетърпимост, която тревожи всички. Не всеки, но всички в някаква степен.
Тя смята, че картината не е толкова мрачна, но се срамуваме да признаем, че всеки от нас има нужда от етически идеал и по някакъв начин изповядваме новата религия на консуматорството като велика добродетел.
В допълнение тя коментира, че българските професионални политици в битието си на политици не са се обучавали. Липсва етикет на дипломацията, етикет на цялостното поведение и публичното говорене е смущаващо.
Театралният режисьор Лилия Абаджиева определя отминалия театрален сезон като доста наситен. В театър „Възраждане“ бе поставена пиесата „Зимна приказка“ по текст на Шекспир, в който той съчувства на човека в неговите падения и оневинява греховете и злодеянията му. Една история за любов, власт и безпричинна, разрушителна ревност, покаяние и опрощение.
Работата със студентите доведе до поставянето на три дипломни спектакъла. „Бюхнер вариации“ или поетиката на този спектакъл се характеризира с кинематографичност, монтажното наслагване на образи, пораждащи асоциации с невъзможността на човешкото същество да превъзмогне липсата на другия, неистов копнеж по отсъстващия любим, алиенацията на младите хора. Бюхнер не задава въпроси, а пише своите философско-поетически болезнени констатации за любовта, неистовия копнеж по нея, който той обвързва с въпроса за смисъла на съществуването и предназначението на човека.
За студентите беше важно да преминат през Бюхнер, след това – през Шекспир в „Крал Лир“ и Бернарда Алба, споделя още тя.
„Движение за култура“ настоява за адекватно законодателство за творческите институции.
„В българския театър се наблюдават едни процеси, които са резултат от един модел на финансиране, т.нар. делегиран бюджет, посочва Лилия Абаджиева.
Тя допълва, че комерсиалните тенденции и тази примитивна форма на финансиране разрушиха природата на театралното. Според режисьора липсата на законодателство създава кризи.
Министерството на културата е най-непрозрачното министерство, същото важи и за културните институти, отбелязва Лилия Абаджиева.
