Пътешествието е единственият начин да хукна да бягам от живота, който не харесвам. Другият познат ми начин беше изкуството, но в момента тук се озовах в някакъв забранен списък, та няма сцена или екран, на които да го упражнявам. Ако и вие като мен обичате да сте постоянно на път – ето няколко полезни съвета за прочутата турска кухня, когато вече сте на място.
Фото разказ, който да ви накара веднага да вземете нощния влак (бил много луксозен, а не е скъп), да се почувствате като в Ориент експрес и да изживеете няколко приказни дни в родината на Орхан Памук, Фатих Акин, Елиф Шафак и… кюнефето.
Отивам в Истанбул за трети път и всеки път научавам нещо ново. Освен че попаднахме на 20-годишнината на един много известен джаз клуб точно под Галата и там се запознахме със собствениците – турският Пат Метини и прекрасната му жена, та присъствахме на невероятен концерт и ядохме торта, но от приятел научих, че задължително трябва да опитаме не само „бьорек“, „баклава“, „дьонер кебаб“, ябълков чай и сандвич с риба на грил на пристанището, но и „кокореч“ (агнешки черва на шиш), пълнени миди и пържена риба! Все улична храна. Великолепна, прясна и много вкусна.
А малкото ресторантче на снимката препоръчвам с две ръце, атмосферата е много уютна, а собственик е един дядо с бяла риза и аристократичен вид.
