Aimee Ferrier за https://faroutmagazine.co.uk/
Неотдавна Борис Елдагсен изпрати снимката си „Псевдоменезия: електротехникът“ за Световната награда за фотография на Sony. Черно-бялото изображение, изобразяващо две жени на различна възраст, спечели категорията „Creative Open“, но Елдагсен отказа да приеме наградата. Оказа се, че авторът е създал снимката с помощта на технология за изкуствен интелект, а не е използвал фотоапарат.
На своя уебсайт Елдагсен обяснява, че е представил снимката, за да започне дискусия за използването на изкуствен интелект в изкуството, като пише: „Изображенията с изкуствен интелект и фотографията не бива да се конкурират помежду си за подобна награда.“ На пръв поглед изображението на Елдагсен прилича на истинска фотография, но при по-внимателно вглеждане става ясно, че то е изкуствено генерирано. Въпреки това фактът, че то е спечелило награда, побеждавайки в конкуренция с истински фотографи, повдига въпроса: имат ли художествена стойност изображенията, генерирани от изкуствен интелект? И какви са опасностите от проникването на изкуствения интелект в света на изкуството?
На първо място и по дефиниция фотографията се описва като „процес или изкуство, създаващо изображения на обекти върху чувствителни повърхности чрез химическото въздействие на светлина или други форми на лъчиста енергия“. Ето защо в това отношение изображенията, генерирани от изкуствен интелект, никога не могат да се считат за истински форми на фотография. Снимането на други хора е интимно и присъщо на човека – това просто не може да се постигне чрез генериране на изображение с помощта на изкуствен интелект.
В основополагащия сборник с есета на Сюзан Зонтаг „За фотографията“ тя обяснява, че „да снимаш означава да участваш в смъртността, уязвимостта, променливостта на друг човек. Точно като изрязват този момент и го замразяват, всички фотографии свидетелстват за неумолимото стопяване на времето.“ Тя повдига ключови въпроси относно етичните и моралните последици от фотографията, като предполага, че „да снимаш хората означава да ги нарушаваш„. Нормално ли е да се снимат истински хора на улицата без тяхното разрешение? Прекалено бързото възприемане на реални страдания не ни ли прави безчувствени към експлоатацията и насилието?
Може да се твърди, че изкуственият интелект ще реши тези проблеми – но ако „фотографията“ с изкуствен интелект стане норма, как ще можем да правим разлика между реалност и фикция? Възходът на изображенията, създадени от изкуствен интелект, е опасен по много причини и самото му съществуване е в разрез с етиката на фотографската медия. Въпреки моралните дебати, които съпътстват фотографията, тя е един от най-мощните методи за комуникация и форми на изкуство, оформящи нашия свят чрез отличителни човешки перспективи.
Когато разглеждаме работата на уличните фотографи, от Анри-Картие Бресон до Вивиан Майер, техните изображения улавят определен период от време и очертават променящите се пейзажи на различни места по начин, който компютърът никога не би могъл да направи. Човешкият инстинкт на тези творци позволява на емоциите да проникнат в снимките им. Когато гледаме техните обекти, знаем, че сме свидетели на истински хора, което впоследствие създава ефект. Великите фотографи са подтиквали към промяна чрез въздействащи изображения на реални хора и ситуации.
Например, нека за миг помислим за фотограф като Нан Голдин. Нейните снимки са изключително интимни, като документират важни теми като домашното насилие и СПИН, наред с моментни снимки на гей субкултурата и нощния живот в Ню Йорк. Когато гледате някоя от снимките на Голдин, вие сте напълно обгърнати от нейния свят, който не винаги е красив. Тя прави снимки на свои приятели, които умират поради небрежното отношение на правителството към СПИН, и фотографира лицето си, пребито от приятеля ѝ. Ако използваме изкуствен интелект, за да се опитаме да създадем изображение в подобен стил, резултатът ще бъде безжизнен, лишен от автентичност и без тежест.
Липсата на автентичност вероятно е основният проблем, свързан с изкуствения интелект. Да, изкуственият интелект може да успее да създаде изображение, което от техническа гледна точка да изглежда чудесно, но то няма да означава нищо. Неотдавна австралийският музикант и писател Ник Кейв, попитан за мнението му относно песен, създадена от изкуствен интелект, написана в неговия стил, обясни: „Песните се пораждат от страданието, което означава, че те са обусловени от сложната, вътрешна човешка борба за създаване, а доколкото знам, алгоритмите не чувстват. Данните не страдат. ChatGPT няма вътрешна същност, не е бил никъде, не е преживял нищо.“ Същото важи и за фотографията, като особено вярно звучи мнението на Кейв, че изкуството изисква „човечност“.
Разбира се, съществува риск създаването на изображения от изкуствен интелект да замени реалната работа на фотографите. Творческата индустрия вече е известна с това, че в нея е трудно да се влезе, особено за маргинализираните групи – ще се окаже ли, че художниците се конкурират с роботите с изкуствен интелект за работни места? За компаниите може да е по-евтино да използват софтуер с изкуствен интелект, вместо да наемат истински художници, но това би било в ущърб на толкова много талантливи хора, които се нуждаят от работа. За съжаление никой няма да се изненада, ако предприятията започнат да използват софтуер с изкуствен интелект вместо да взимат на работа истински творци – в края на краищата британското правителство е известно с това, че намалява финансирането на изкуствата.
Въпреки че технологията на изкуствения интелект не е напълно безсмислено средство – с наличните си безкрайни възможности тя може да се използва за създаване на изображения, които хората не могат да създадат – проникването ѝ в света на изкуството е опасен, хлъзгав път. Изображенията с изкуствен интелект рискуват да хомогенизират фотографията, да разводнят медията и да лишат от най-съществения ѝ компонент – както казва Кейв, „човечността“. Не можем да пренебрегнем и факта, че технологията на изкуствения интелект работи чрез сканиране на бази данни, съдържащи чужди произведения – по този начин „изкуството“ на изкуствения интелект е форма на плагиатство. Надяваме се, че бързото нарастване на изкуството, генерирано от изкуствен интелект, ще позволи да се оцени по-добре автентичното изкуство, създадено от човека.
