Отиде си режисьорът Иван Станев, съобщиха от Театрална работилница „Сфумато“. „Най-неспокойният и дързък режисьор, който направи при нас, в „Сфумато“ незабравимия спектакъл „Изкопни материали“ по Андрей Платонов“… и още толкова много паметни спектакли в България и по света“.
Иван Станев
е роден от Варна, където още на 5-годишна възраст започва да играе в кукления театър на братя Райкови.
Завършва ВИТИЗ специалност режисура при проф. Гриша Островски и културология в СУ „Климент Охридски“. Завършва аспирантура по културология при проф. Атанас Натев (1988) и при проф. Ришбитер във Фрае университет, Берлин.
Преподавател e по театрознание във Фрае университет, Берлин. Дебютира с постановката на „Любовта към трите портокала” по К. Гоци (ДТ Ловеч, 1984), където работи до 1986 г., поставя „Алхимия на скръбта” и „Раната Войцек” – авторски колажи, „История на окото” по Ж. Батай (театър „София”1997). От 1988 г. живее и работи в Германия. Гастролира в Амстердам, Загреб, Белград, Тбилиси.
Режисьор, писател, преводач, драматург. От Съюза на артистите в България (САБ) пишат: „Със загубата на режисьора Иван Станев съвременният българския театър губи и част от лицето си. „Любовта към трите портокала“, „Раната Войцек“, „История на окото“, „Изкопни материали“ и филмът Moon Lake ще останат в историята на театъра ни като смели, безжалостни, взискателни и отчайващо красиви опити за летене“.
„Разделяме се със забележителна съвременна театрална личност. Само споменаването на името му носи енергията на нещо модерно, свръхегоцентрично, но силно въздействащо. Иван Станев се опита да забрави българския театър, но българският театър никога не може да забрави Иван Станев, защото зад ангелското му лице стоеше решителна творческа личност, която научи театъра ни на смелост по пътя“, пишат и от списание „Български театър“.
