От Никола Ердман, редактор във Welt.de.
Бежови дрехи, бежова стая, бежово бебе – страхотни родители? Това е новата мода на пазара за бебешка мода.
Някои се подиграват с нея, други защитават тенденцията към неутрални и монотонни бебешки тоалети. Защо толкова много родители от средите на образованата средна класа са ентусиазирани от ахроматичния бежов цвят на всички неща?
От години една тема доминира разговорите на родителите по детските площадки на германските градове: оплакването от „Paw Patrol“ и „Frozen“. Два изключително успешни мърчандайз-свята от анимационните филми, които децата обичат идолопоклоннически. И които вече са произвели всички възможни продукти за дома: блестящи шапки, огромни синьо-червено-жълти пластмасови гаражи за кучешките герои, ледени замъци от Лего, татуировки на стената на „Paw Patrol“. Академичните двойки родители, които обитават стари, елегантни апартаменти, но се се събират около детските площадки… са съгласни: грозно, боклучаво, кичозно зло. Потомците им трябва да носят само светли, бежово-кални цветове, дървеното легло Монтесори в детската стая е със сиво-бели одеяла и възглавници, килимът е от ръчно плетена вълна в земни тонове, уж особено качествената „вълна-коприна“ се е превърнала в модна дума.
Много е писано за тези родители от поколението на хилядолетието, най-вече за майките, които купуват на децата си едноцветни дървени дъги (Ehrenkind, 45 евро), плюшено йети в кален цвят (Big Stuffed, 210 евро) или хартиени лампи в нюанс „пясък“ (Liewood, 65 евро). Съществува дори успешен канал в Instagram, който се подграва с бежовата детска мода и обзавеждане (@officialsadbeige, 314 000 последователи). От 2020 г. насам търсенията в Google за „бежово бебе“ непрекъснато се увеличават. В коментарните статии във вестниците журналистите апелират за цветни детски стаи, в други статии психолози обясняват, че децата се нуждаят от цвят за своето развитие, а в трети се цитират експерти, които казват, че кафявите детски стаи не са толкова лоши.
Бежово облеченото дете в сива (смес между сиво и бежово) детска стая, това е феномен, това е тема – но най-належащият въпрос е: Защо точно този цвят се харесва толкова много на определена класа родители? Защо бежово-кафяво-оранжево-мухлясалото е толкова важно за тях, каква точно концепция се купува с едноцветната дървена дъга?
Собственото обзавеждане, собственото облекло никога не е просто функционално, то винаги има послание, символ е на статус и знак за различие. Това е единствената причина, поради която марките, тенденциите, предполагаемо по-скъпите продукти изобщо функционират. С определени неща човек невербално предава това, което може би не иска да каже, но би искал да съобщи за себе си: аз съм образован, съзнателен, имам достатъчно пари, защото харча 80 евро за свещ с аромат на соя, знам къде са онези малки магазинчета в Стокхолм, където мога да се купят много специални постелки за йога, направени от корк; аз съм светски човек, но се съобразявам с изменението на климата и политическата коректност, кучето ми спи в кошница, направена от добито по морален начин бамбуково дърво – накратко: аз съм малко по-добър от останалите.
И тогава се сдобивате с нов аксесоар, дете! Което нито е устойчиво, нито отправя особено възвишени послания. И след това то ще унищожи всичко, което така грижливо сте подредили (етажерка, гардероб, акаунт в Instagram), с разноцветни пластмасово-полиестерни боклуци. Защото на другите детски площадки, в другите квартали, райони или малки градове, където за закуска се сервират мечета Pom Bears и Capri Sun, виждате всички онези омразни неща, които детето посочва с пронизителен радостен вик, когато ги види в магазина: мигащите гумени ботуши, блестящите зимни якета с розова изкуствена кожа, малките цветни пластмасови кучета.
Вкусът на децата все още е неподправен, не е оформен от очакванията на другите, недокоснат е от отровата на Instagram. И така, Йеронимус от Пренцлауер Берг иска същото спално бельо като Ленокс-Купър от Лихтенберг. Немислимо е майката на Хиеронимус да бъде видяна с колекцията Paw Patrol от Lidl (която според нея носи посланието: масов вкус, детски труд, несигурни условия на живот). Затова тя избира бежови муселинови ризи, естетични кукли от органичен каучук, кремави килимчета с кафяви звезди.
Бежовото означава класа и комфорт. Бежовото се смята за цвят на привилегированите, на тези, които могат да обзаведат домовете си изцяло в бяло (Ким Кардашиян), луксозните марки често залагат на неутрална цветова палитра (The Row, Max Mara, гримът „Les Beiges“ на Chanel и т.н.). В психологията на цветовете бежовото означава комфорт, сигурност, класа и спокойствие.
Неслучайно и скъпите интериорни и детски марки пускат на пазара скъпи неща за кафява детска стая, те си служат с нея с желанието да се отличат и определят етап от живота, в който човек изведнъж трябва да преоткрие себе си. И продават предполагаемо „по-добра“ среда за детето (това, което е скъпо и е направено от дърво, може да бъде само по-добро!). Следователно която жена купи дървената дъга (и идеологията зад нея) вместо пластмасовото куче, е по-добра майка, прави най-доброто за детето. Младите родители с удоволствие плащат за това усещане – дори и да няма психологически изследвания на развитието, които да удостоверяват някакви предимства на безцветната играчка (по-скоро обратното, но нищо от това не е известно още).
Да, не всичко, което е кафяво или бежово, е автоматично биологично чисто или произведено по морален начин. Но поне така изглежда. Да се ръководиш от определена естетика и от това, което тя носи, може да осигури чувство за сигурност – в етап от живота, в който малчуганът обръща всичко с главата надолу и определя всичко, поне един аспект от живота все още е някак в твоите ръце.
Освен това неутралният цветови свят комуникира с различни привилегии. Очевидно можете да си позволите да увиете бебето в чувствителното на петна бежово, разполагате с достатъчно ресурси (време, пари, персонал), за да сменяте прането всеки ден, или пък имате толкова твърда хватка върху детето и възпитанието, че нищо не се замърсява. Посланието е и следното: аз не съм типична майка, все още съм готина, умна, информирана за това, което е актуално, и най-вече: всичко все ми е лесно. Мога да бъда майка и без да се занемаря, без да си цапам ръцете. Без бъркотия, без мръсотия, без притеснения. И най-вече: всичко е под контрол – най-големият символ на статус сред родителските двойки.
