Отиде си доайенът на българската театрална режисура Красимир Спасов, съобщиха от театър „Българска армия“.
„За мен театърът е едно прекрасно съновидение“, казва той.
Проф. Красимир Спасов винаги ще остане с нас на сцената и в нашите сърца, написаха в социалните мрежи от театър „Българска армия“. Неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени, неговите виждания продължават да са непоклатими и именно за това той се превръща в изключително важна фигура за българския театър, допълват от екипа.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва „Режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).
В театър „Българска армия“ той поставя постановките „Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ които се играят пред публика вече над 25 години. Други негови представления са „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, „Албена“ от Йордан Йовков, „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, „Любов, любов, любов“ от Майк Бартлет. Последната му постановка в театъра е „Мизантроп“ от Молиер.
Красимир Спасов е поставял на сцената на почти всички родни театри. Има над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори, сред които „Дон Жуан или любовта към геометрията“ от М. Фриш, „Обърни се с гняв назад“ от Дж. Осбърн, „Стъклената менажерия“ и „Трамвай Желание“ от Т. Уилиямс, „Заровеното дете“ и „Истинският запад“ от С. Шепард, „Американски бизон“ от Д. Мамет, „Полет над кукувиче гнездо“ от К. Киси, „Любовникът“ и „Лека болка“ от Х. Пинтър, „Танго“ и „Стриптийз“ от Сл. Мрожек, „Двама на люлката“ от У. Гибсън, „Мъртвешки танц“ от А. Стринберг, „Хеда Габлер“ от Х. Ибсен, „Антол“ от А. Шницлер, „Престъпление и наказание“ по Достоевски, „Последните“ и „Васа Железнова“ от М. Горки, „Вуйчо Ваньо“ и „Чайка“ от А. П. Чехов, „Нощта на трибадите“ от П. Енквист, „Емиля Галоти“ от Г. Лесинг, „Солунските съзаклятници“ от Г. Данаилов, „Веселите Унидзорки“, „Мяра за мяра“ и „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, „Игра на любовта и случая“ от Пиер Мариво, „Елизабет, кралицата девственицата“.
Освен българската сцена Спасов покорява и международната, допълват от театъра. Неговите знания, възгледи и невъобразима любов към театъра достигат до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия: Театър на Ленинския комсомол, Петербург, Русия – „Краят остава за вас“ (1997) от Георги Данаилов; Театър „Естудио“, Хавана, Куба – „Сако от велур“ (1980) от Станислав Стратиев; Драматичен театър Битоля, Македония – “Стъклената менажерия”(1997); Битоля, Македония – „Васа Железнова“ (1999) от М. Горки; 2001 г. – Битоля, Македония – „Развратникът“ (2001) от Е. Е. Шмит.
Красимир Спасов се превръща в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски поколения, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е учител в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, знания и опит живеят между театралните стени.
Режисира и два филма. За единия от тях, „Забравете този случай“, получава награда на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Другият му филм е „О, Господи, къде си?“. И двата са представени в чужбина.
През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за „Цялостно творчество“, а през 2021 г. трупата на театър „Българска армия“ му присъжда награда „Аскеер“ за „Цялостен принос в театралното изкуство“. Носител е и на многобройни международни награди.
Поклонението ще се състои на 17 януари – сряда, от 12:30 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
