„Разминаване“ на Любомир Савинов
18 април – 3 май 2023, галерия „Стубел“
Непоказвани картини от 60-те години на миналия век на художника Любомир Савинов са подредени от 18-и април в галерия „Стубел“.
Изложбата живопис носи името „Разминаване“ – веднъж, защото авторът се е разминал с изискванията на т.нар. комисии от онова време, но също и защото непоказването на неговите творби води и до разминаване с публиката, споделя галеристът Росица Доганджиева.
Житейският път на художника съвсем не е лек, тъй като той не е бил от „послушните“ студенти. Роден през 1941 г., Савинов учи в Художествената гимназия, а по-късно и Художествена академия като през 1970 г. завършва стенопис в ателието на проф. Георги Богданов.
Без компромиси към политики, обществени лица и публика, неговите творби са свободни да следват собствените му търсения като автор, стоящ на дистанция от обществени идеологии и утвърдени художествени тенденции. Сред приятелите му са Маргарит Цанев и Иван Георгиев-Рембранда – същите чешити като него, за които Савинов продължава да говори и след смъртта им. Именно разказите му за Иван Ребранда дават и основата на документалния филм за него под режисурата на Анна Петкова през 2011 г. Отново Любенов е сред основните помагачи за заснемането на документалния филм за него от режисьора Иван Росенов.
Изкуствоведът Галя Декова също не пропуска да отбележи дистанцираното и иронично отношение към наложените норми на автора, които не му позволяват да се поддаде на внушение от страна на преподавателите.
Заради поведението му, картините на Любомир Савинов неведнъж са били отхвърляни от тогавашните комисии, които се занимават със селекцията за Общите художествени изложби. Това е попречило да стане член на Съюза на Българските художници, за което се изисква участие в поне три изложби, които комисията така и не го допуска. След поредното отхвърляне, Савинов спира и да кандидатства. Започва работа като преподавател по рисуване в гимназия за фотография Фолио Фучи.
Въпреки това остава известен в арт средите. Специалистите много го ценят, защото осъзнават стойността и значението на творбите му, но той остава непознат за широката публика. Наричат го самотник, индивидуалист, чиито търсения съвсем съзнателно избягват общите тенденции.
Първата изложба на художника става чак през 1987 г., малко преди промяната на режима, когато се предполага, че времената са вече малко по-разкрепостени. Тогава вече е на 46 години. Прави самостоятелна изложба на Шипка 6. Три години по-късно става член на Съюза на българските художници.
Но тези негови участия не са достатъчни, за да успее авторът да се отвори напълно към аудиторията. Следва ново затваряне в себе си и следващата му изложба е след 17 години, чак през 2004 г.
През 2012 г.се състои и неговата голяма изложба в Кюстендил, където поставя над 300 свои работи, като подарява на галерията над 50 с обещанието, че от там ще му издадат каталог, което така и не се случва.
Творецът е встрани от художествения живот на миналото, но в същото време това му дава и свобода за по-дълбоко и концентрирано себеизразяване, далеч от идеологическите догми.
Следват още шест самостоятелни изложби и признанието през 2013 г. с отличието за живопис „Захарий Зограф“.
За него Светлин Русев казва: „Общуването със Савинов не е леко. Труден автор, за щастие повече за себе си, което освобождава изкуството му и самите нас от куртоазно възхищение – остава трудният разговор с картините – тъжни, светли, дълбоки и много, много човешки.“
Русев коментира случая „Савинов“ и го нарича „уникален не само в нашата история, но, отнесен към европейската практика, се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива“.
Дългото стоене далеч от публика и арт среди, носи голяма доза скептицизъм и художникът не вярва, че ще обърнат внимание на неговите творби, но в момента, с настоящата изложба в галерия „Стубел“ се наблюдава огромен интерес от страна на колекционери, които осъзнават колко сериозен автор е той.
„Понякога лиричен, друг път суров, но винаги дълбок и експресивен, Любомир Савинов успява през годините да съхрани истинността и безмерната честност в творчеството си. А разминаването с публиката…, то отдавна е зад гърба му“, казват още от галерията.
