Нова тайна за прочутата картина „Мона Лиза“ откриха експерти. Като използвали рентгенови лъчи, за да надникнат в химическата структура на миниатюрна частица от прочутото произведение, учените получили нова информация за техниките, които Леонардо да Винчи е използвал, за да нарисува своя революционен портрет на жената с изящна загадъчна усмивка.
Изследването, публикувано в сряда в Journal of the American Chemical Society, показва, че прочутият с любопитството си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов майстор може би е бил в особено експериментаторско настроение, когато в началото на XVI в. е започнал да работи върху „Мона Лиза“, предава AP.
Рецептата за маслена боя, която Леонардо е използвал като основен слой, за да подготви паното от тополово дърво, изглежда, е била различна за „Мона Лиза“, със свой собствен отличителен химически подпис. Това е открил екипът от учени и историци на изкуството във Франция и Великобритания.
„Той е обичал да експериментира и всяка от картините му е напълно различна от техническа гледна точка“, казва Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването и химик в най-висшата френска изследователска организация CNRS. Гонзалес е изследвал химическия състав на десетки творби на Леонардо, Рембранд и други художници.
„В този случай е интересно да се види, че наистина има специфична техника за основния слой на „Мона Лиза“, отбелязва той в интервю за Асошиейтед прес.
По-конкретно изследователите са открили рядко съединение – плумбонакрит – в първия слой боя на Леонардо. Откритието, казва Гонзалес, за първи път потвърждава това, което историците на изкуството досега само са предполагали: че Леонардо най-вероятно е използвал оловен оксид на прах, за да сгъсти и подпомогне изсъхването на боята, когато е започнал да работи върху портрета, който сега гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.
Кармен Бамбах, специалист по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей „Метрополитън“, която не е участвала в проучването, нарече изследването „много вълнуващо“ и заяви, че всяко научно доказано ново разбиране за техниките на рисуване на Леонардо е „изключително важна новина за света на изкуството и за нашето глобално общество“.
Намирането на плумбонакрит в „Мона Лиза“ свидетелства „за страстния и постоянен експериментаторски дух на Леонардо като художник – именно това го прави непреходен и модерен“, казва Бамбах.
Анализираният фрагмент от боята от основния слой на „Мона Лиза“ е едва забележим с просто око, не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен край на картината.
Учените надникнаха в атомната му структура с помощта на рентгенови лъчи в синхротрон – голяма машина, която ускорява частиците почти до скоростта на светлината.
Това им позволява да разгадаят химическия състав на частицата. Плумбонакритът е вторичен продукт на оловния оксид, което позволява на изследователите да твърдят с по-голяма увереност, че Леонардо вероятно е използвал праха в своята рецепта за боя.
„Плумбонакритът е наистина пръстов отпечатък на неговата рецепта – казва Гонзалес. – Това е първият път, в който можем да го потвърдим химически.“
След Леонардо холандският майстор Рембранд може би е използвал подобен подход, когато е рисувал през XVII в.; Гонзалес и други изследователи вече са открили плумбонакрит и в неговите творби.
„Това ни казва също, че тези рецепти са се предавали в продължение на векове – продължава Гонзалес. – Това е била много добра рецепта.“
Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прах, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, за да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.
„Това, което ще получите, е масло с много хубав златист цвят – отбелязва Гонзалес. – То тече повече като мед.“
Но „Мона Лиза“ – за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на коприна – и други творби на Леонардо все още имат тайни за разкриване.
„Със сигурност има още много неща за откриване“, казва Гонзалес и допълва, че това е само „малка тухла в познанието“.
