Възход и падение: Мемоарите на Бритни Спиърс

от Нощни птици

Да срещнеш славата, когато още не си готов за нея, носи след себе си и лоши последици. Много холивудски звезди още не могат да се съвземат от първоначалния триумф.

Сред знаковите примери за подобен срив е Бритни Спиърс. Певицата знае какво е да се чувства в капан: първо – от бедността, после – от славата, не на последно място – и от семейството си.

Като тийнейджърка журналистите многократно ѝ задават въпроси за гърдите и сексуалния ѝ живот. Като възрастен човек 13 години се намира под попечителство, което я лишава от някои от най-основните човешки права.

Бритни не може да вижда двамата си синове без разрешение. Шофьорската ѝ книжка е конфискувана. Не е можела да избира дори храната си и ѝ е било забранено да пие чай или кафе. Когато искала да ѝ бъде премахнато контрацептивното вътрематочно устройство, молбата ѝ е била отхвърлена, предава BBC.

Тази съдебна заповед, наложена от баща ѝ, е отменена преди две години, когато съдия постановява, че Спиърс отново може да взема самостоятелни решения.

Снимка: britneybook.com

В мемоарите ѝ „Жената в мен“ певицата споделя за възходите и паденията в личния си живот, за хората около нея.
„Мигрените са само една част от физическите и емоционалните увреждания, които имам сега, когато съм освободена от опеката – пише тя. – Не мисля, че семейството ми разбира истинските щети, които са ми нанесли“.

Бритни споделя, че музиката е била животът ѝ, но също така, че е смазала душата ѝ

Началото на сложния ѝ житейски път е поставено веднага след като тя изгрява в поп класациите през 1998 г. Превръща се в сензация за една нощ, но пресата отказва да повярва, че зад гърба ѝ не стои голяма агенция.

Колкото повече я възприемат като продукт и пионка на музикалната индустрия, толкова по-лесно се подкопава нейната автономност, отбелязва изданието.

В един от най-смразяващите моменти в книгата Спиърс си спомня как баща ѝ ѝ казва, че е поел юридически контрол върху личните и професионалните ѝ дела.

Неговите думи са били: „Сега аз съм Бритни Спиърс“.

Това е първият път, в който звездата говори за настойничеството си след съдебните си показания през 2021 г.

В първите глави на книгата се подчертава колко много хората са я подценявали.

Спиърс може и да не е написала музиката си – но когато ѝ дали …Baby One More Time, тя не спала цяла нощ, за да се увери, че гласът ѝ е „изпържен“ и „грапав“, засилвайки копнежната зрялост на песента.

А когато се стига до заснемането на видеоклипа, 16-годишното момиче отхвърля първоначалния вариант, в който трябва да бъде „футуристичен астронавт“, и настоява за гимназиална обстановка с танци по коридорите, точно като в Grease.

И двете решения са от решаващо значение за успеха на песента, но никой не е готов да приеме, че руса тийнейджърка от парк за ремаркета в Луизиана може да надхитри колективния блясък на музикалната индустрия.

„Никой не можеше да си помисли, че съм едновременно секси и способна – пише тя. – Ако бях секси, нямаше как да бъда талантлива.“

Въпреки че упражнява творчески контрол зад кулисите, публицистите на Спиърс я инфантилизират.

Тя е представяна като целомъдрено, богобоязливо селско момиче – въпреки че, пишат за нея, че е била редовен пушач от 14-годишна възраст и е загубила девствеността си по същото време.

Първоначално обаче Бритни се подчинява на пиара.

В предишната си книга, Heart To Heart от 2000 г. (написана съвместно с майка ѝ Лин), певицата твърди: „Аз не съм парти животно, което е малко смущаващо. Хората ми казват: „Хей, Брит, ела да се забавляваш с нас“, а аз казвам: „Благодаря, но не. Предпочитам да си взема гореща вана с мехурчета и да се наспя добре“.

Сега изпълнителката твърди, че не е била съвсем нечестна. Нощите ѝ навън „никога не са били толкова диви, колкото ги представя пресата“, и тя „никога не е имала интерес към твърдите наркотици“. Когато другите музиканти са се дрогирали, тя се е придържала към лекарството за ADHD Adderall.

„(То) ме опияняваше, но това, което намирах за много по-привлекателно, беше, че ми даваше няколко часа, в които се чувствах по-малко депресирана.“

В крайна сметка обаче невинният имидж на Спиърс я изправя пред падение

В една от най-разтърсващите части на книгата тя разказва, че е направила аборт по медицински показания по време на връзката си с Джъстин Тимбърлейк.

Предписаните ѝ хапчета я карали да се мъчи, но двойката се страхувала да посети болница, в случай че новината изтече в медиите. В продължение на часове Спиърс се свива, „ридае и крещи“ от болка на пода в банята.
„Въпреки това не ме закараха в болница“, казва тя. Вместо това Тимбърлейк „си помисли, че музиката ще помогне, така че взе китарата си и лежеше там с мен, дрънкайки на нея“.

Джъстин Тимбърлейк и Бритни Спиърс са заедно от 1999 до 2002 г.

Въпреки травмата тя се връща на работа, като продължава да се бори дори след като Тимбърлейк я изоставя със SMS на снимачната площадка на музикален клип.

След раздялата им тя е очернена в пресата, а Тимбърлейк намеква, че му е изневерила (тя казва, че е било обратното, с „едно от момичетата от All Saints“).

Тимбърлейк все още не е отговорил на представянето си в книгата.

Раздялата на двойката само увеличи апетита за клюки за личния живот на Спиърс. Таблоидите я преследват. Тя си спомня как фотограф от списание People изисква от нея да изпразни чантата си, за да проверят дали носи наркотици или цигари.

В крайна сметка натискът станал прекалено голям. През 2007 г., разтърсена от смъртта на леля си Сандра и страдаща от следродилна депресия, Спиърс влиза във фризьорски салон, взима ножици и отрязва косата си.

„Години наред бях доброто момиче. Усмихвах се учтиво, докато водещите на телевизионни предавания се възхищаваха на гърдите ми, а американските родители казваха, че унищожавам децата им, като нося горнище. И това ми беше омръзнало.“

Вместо да се разглежда като акт на сила или бунт, подстрижката на Спиърс е използвана като доказателство за нестабилност.

В рамките на една година тя е поставена под попечителство.

Спиърс е пряма писателка. Тя не разкрасява и не украсява прозата си. Този верен стил подсилва ужаса на онези години.
Тя разказва, че е била притискана на болнични носилки и принуждавана да приема лекарства против волята си. Вкъщи не ѝ е позволявано да се къпе насаме. Приятелите ѝ са проверявани и информирани за сексуалната ѝ история, преди да могат да отидат на среща.

Отначало тя се опитва да успокои родителите си и лекарите. „Ако играя, със сигурност ще видят колко съм добра и ще ме пуснат“, казва тя.

Когато обмисля да се разбунтува, достъпът до двамата ѝ малки синове се използва като разменна монета.
„Свободата ми в замяна на дрямка с децата ми… беше сделка, която бях готова да направя“, признава тя.

Но дори когато се предполага, че е неспособна да се грижи за себе си, Спиърс е изпратена на турне, наета е за съдия в X Factor и е ангажирана за четиригодишно пребиваване в Лас Вегас.

Певицата, която събираше касови бележки в стъклена купа, за да следи данъците си, внимателно документира милионите, които всички останали са спечелили от тези ангажименти, докато тя е получавала стриктна издръжка от 2000 долара на седмица.

Изгубила всякакво самочувствие, тя почти се отказва. „Огънят в мен изгоря – спомня си тя. – Светлината угасна в очите ми.“

Певицата разказва, че често е била принуждавана да свири против волята си.
Повратният момент настъпва, когато любезна медицинска сестра ѝ показва кадри, на които фенове обсъждат движението „Освободете Бритни“.

С нов кураж тя наема нов адвокат и подава сигнал на 911, в който съобщава, че е жертва на злоупотреба с попечителство.

Тя е свободна от почти две години, но последиците ще отнемат години, за да бъдат отстранени.
Гневът преминава през цялото творчество на Спиърс, особено когато говори за баща си.

Тя описва Джейми Спиърс като алкохолик и неуспял бизнесмен; „безразсъдна“ и „студена“ фигура, която е притискала децата си твърде силно и е злоупотребявала с майка им.

Звездата рядко дава интервюта, а през последните пет години общува с феновете си предимно чрез канала си в Instagram.

Невъзможно е да прочетете „Жената в мен“ и да не се почувствате тъжни и възмутени от името на Спиърс.
Особено един дребен детайл от новия ѝ живот подчертава колко сив е станал светът ѝ. „Сега – пише тя – отново мога да ям шоколад“.

Историята на Спиърс е разказана със същата приятна топлота, която я направи звезда. И извън определящите събития от последните 15 години, тя разказва добре – независимо дали описва желанията си по време на бременността (очевидно храна и секс), или преживява ужаса си от танца със змия на наградите на MTV през 2001 г.

Като изключим семейството ѝ, няма истински злодеи или скандали, които да бъдат разкрити. Но няма и големи разкрития за музиката или вътрешния живот на Спиърс.

Това, което ни остава, не за първи път, е една поучителна история за славата и покваряващото влияние на парите. И, може би, лъч надежда за една жена, чийто живот в зряла възраст е бил диктуван от другите, пише BBC.

„Време е да не бъда някой, когото другите искат“, пише тя. „Време е да намеря себе си.“

Може да харесате още