Безизходицата на младото поколение в България проследява вторият пълнометражен филм на Яна Титова „Диада“. Режисьорката изследва манталитета в малкия град в България, където възможностите за развитие са скромни, а възрастните са безпомощни да се справят със собствения си живот и от там отсъствието им като стожери сред децата е осезаемо драматично.
Филмът си подели голямата награда „Златна роза“ заедно с „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев, а Яна Титова взе и приза за режисура, както и отличието на критиката. Световната премиера на филма се състоя във Варшава, а у нас
тръгва на кината от 10 ноември.
„Гледам с интерес как ще бъде възприет от публиката. Там е големият ми фокус. Искам да правя филми, които да бъдат гледани, но и да засягат проблеми, които са важни не само за мен, но – вярвам – и за цялото ни общество“, каза пред „Нощни птици“ Яна Титова.
Филмът беше много добре приет във Варна и получи най-важните отличия.
Хубаво е историята да говори сама за себе си. Още по-важно е как сме я правили. За мен е ценно да видя дали съм успяла да изразя в нея всичко, което искам. По отношение на начин на заснемане и монтиране съм много щастлива. Целият процес беше страхотен. Не сме тръгвали с нагласа за награди в този проект. Всъщност нищо не съм очаквала, а просто имах голяма нужда да разкажа историята по начина, по който я виждам. Оттам нататък човек се надява на едно добро възприятие. Филмът да бъде важен за публиката, колкото за него и целия екип. От тази гледна точка сме успели да постигнем желаното. Първите отзиви от филма са факт и това страшно много ме радва.
Самата история и идеята идват преди игралния ви дебют „Доза щастие“. Как се спряхте на тази тема?
Водещи бяха неща, които съм преживяла като дете или на които съм станала свидетел. Процесът беше много комплексен. Дълго време се чудих как да включа в една история всичко, което исках да отразя. Започнах да си пиша някакви неща за главната героиня. Исках сюжетът да се върти около едно момиче.
Прехвърлях кое е важното. Направих ѝ нещо като психологически профил, като дневник, в който да нахвърлям детайли за нейния живот. Тези подробности ги няма във филма, но бяха важни за мен като опознаване на героинята. Беше важно да знам как би реагирала на всичко друго, което ще сложа около нея.
Интересен беше подходът към нея чисто психологически. За мен беше важно да я разбера. Много си обичам героите, независимо дали са възприемани като отрицателни, или положителни. Всеки един е като различен цвят, който иска да бъде разнищен отвсякъде. И чрез писането имам възможност да направя това.
Този процес на създаване на персонажите е нещо много логично за мен. С „Диада“ не беше толкова лесно, не защото не съм имала вдъхновение, а защото темата е малко по-специфична. Тежката работа беше цялото проучване, което направих, докато пишех сценария.
Всеки герой беше потънал в изгубените си ценности, но у почти всеки изведохте трагичността на образа му.
Това ни прави хора в крайна сметка, а не определението дали сме „добри“, или „лоши“. У всеки има нещо човешко. Просто не всеки е имал шанса да го развие. Вярвам в това и съм го предала в целия филм като усещане. Вижда се колко е важна средата, в която човек живее и се развива и как тя може да преобърне целия начин на живот.
Това със средата го има като интересно сходство и с другия награден филм – „Уроците на Блага“, където героинята също преосмисли цялостната си ценностна система, завлечена от средата, в която живее. И в двете продукции е застъпена темата за безпътицата на беззащитните – веднъж възрастните хора, чувстващи се изоставени, а във вашия филм – тийнейджърите, зависими от родители и учители.
Много е интересно как в момента това е темата. Стечение на обстоятелствата е, че двата филма излизат по едно и също време. Ние чакахме много дълго да направим този филм, но вярвам, че си има точен момент за всяко нещо.
И явно точно сега той е дошъл за тези истории. Важно е да се говори за това как всички като общество имаме влияние върху това, което се случва в държавата. Хората сякаш са се затворили в собствените си капсули, а така няма как да направим разлика за бъдещите поколения, въпреки че имаме нужда точно от такова нещо.
Такъв тип изразни средства вярвам, че ще отвори поле за диалог. Тогава бихме признали, че този проблем съществува, и най-малкото, че ще започнем да говорим за него. Особено и в случая с „Диада“, когато става въпрос за толкова млади хора, които нямат коректив, морални ценности.
Всичко сякаш потъна и ние допуснахме това да се случи. Наистина от родителите, учителите, всички нас зависи младите да имат коректив. Сега ми се струва, че много бързо се отвори пропаст между поколенията с навлизането на технологиите, която се развива с безумна скорост.
И тези деца изведнъж като че ли много се отдалечиха от нас. Ние също не правим достатъчното да ги приобщим или поне да намерим някакъв вид диалог, загърбваме проблемите. Все едно, когато не говорим за нещо, то не съществува. Но то е там.
И дълбае, да. Много добре работите с младите актьори, но и не само. Жаклин Дочева е изключителна в ролята на майката на едно от момичетата.
Бях казала, че сценарият е много приятно нещо, докато се пише, но всъщност всеки компонент в създаването на филма ми е любим, а работата с актьорите е наградата за всичко останало. Много вълнуващ момент е този, в който персонажите, които си създавал, оживяват през актьорите.
Невероятно е усещането да наблюдавам колко много всъщност те дават на историята, на самия образ. Неща, които съм предполагала, че героят носи, актьорът ги открива. Много обичам актьорите, тяхната интуиция, всичките им търсения.
Винаги сме заедно. Правя много дълъг репетиционен период. За този случай беше много важна работата с двете момичета и това да бъде абсолютно бетонирано предварително. Имахме малко дни за заснемане, тъй като филмът е нискобюджетен. Знаем как се случват нещата.
Подготовката всъщност изигра много голяма роля всичко да мине гладко и без проблеми. Самата Жаклин рови много, за да оживее тази героиня. За първи път ми се случи да видя актьор без никакво актьорско его и грам самонаблюдение. Тя беше абсолютно слята, невероятна. Това, което тя направи, надхвърли всичките ми представи за Светлана като образ.
Различен ли беше подходът ви към натуршчиците?
С натуршчиците просто репетициите бяха много повече. За Петра Църноречка това е първи филм. Маги (Маргарита Стойкова) има малко повече опит. Така че – да, различно работих с непрофесионалните актьори. С Маги, която играе главната героиня, се подготвяхме пет месеца.
С целия клас работихме месец, като всяко дете бе индивидуално подбирано. Беше много важно децата да свикнат да са заедно, да се чувстват като клас. Правихме различни тренинги, за да почнат да се усещат. Всички сцени в училище сега са наполовина, но бяха точно хореографирани.
Епизодите бяха доста по-дълги и бяхме разработили какво се случва във всеки един момент на всеки чин. Това действие беше паралелно и съпоставено и със Силвия Лулчева, която играеше учителката по английски, и с Жана Яковлева – учителката по математика. Те бяха спокойни по време на снимките, защото знаеха какво правят. За мен това беше много важно.
Не сте първата актриса, която става режисьор, но кога усетихте, че това е пътят ви, и в момента повече режисьор или повече актьор искате да бъдете?
В момента съм точно това, което искам. Със сигурност – повече режисьор. Тази свобода да разказвам това, което мен ме вълнува, в актьорството за съжаление го няма в такава степен. Там повече пъти чакаш да си поканен. Това с режисурата е специфично нещо.
За мен е безценно създаването на цял един свят, който зависи изцяло от теб и това да предадеш собствената си енергия към целия екип и да го накараш да почувства тази история като своя. Фокусът ми е изцяло там и започна пак след писане. Бях написала няколко кратки истории и реших, че едната искам да я заснема.
Не съм имала амбиция да стана режисьор. Просто започнах с един късометражен филм и докато го снимах и монтирах, усетих, че е нещо, което бих искала да продължа да правя. Оттам нататък всичко тръгна в тази посока.
Имате ли вече идея за следващ филм?
Имам. Работя върху нея и се надявам да не ми отнеме толкова години.
