00.4 или 400
Палиндромът не е случаен. (Палиндром е огледално обърната дума, цифра, която е идентична, откъдето и да я прочетеш).
Отвъд „наказателното“ компилиране на този „шокиращ“ бюджет за култура (върнатите от киното финанси поради „доброжелателните“ кинодейци, скандалите в НТ, неефективните културни институции), което е абсолютно основателно за всеки рационален човек, към които фин. министър определено се причислява;
Зад този палиндром се крие една диагноза:
диагнозата на 34 г. провал, прибавен към още толкова преди това.
Провалът на българската култура и образование активно да създаде една нация от умни, интелигентни и образовани хора.
Този примат и садист, който е обезобразил момичето, съдиите, които са го пуснали, всички прояви на иЗрожденците, почвата, върху която избуяха антисемитизма, нацизма, хомофобията, са резултат от този липсващ културен и интелектуален масив, който не успя да възпита няколко поколения вече на култура, да образова масите, да ги направи смислени граждани, толерантни и емпатични.
Палиндромът е верен.
Когато целенасочено се обезкървява културната доктрина на нацията (четете го така – никой интелигентен, активен и смислен човек няма да желае да работи в сферата на културата (образованието), ако трудът му не е оценен по достойнство.
Ако е обругаван, унижаван.
Икономиката и да процъфти, този „цъфтеж“ ще е илюзорен – защото зад него ще има прости, необразован, първични хора.
Те ще получават добри заплати, ще карат хубави коли; но отвътре ще звучи чалга, и ще бъдат татуирани с кичозни татуировки.
Те ще пречат на развитието на държавата, обществото като цяло, с тяхната липса на състрадателност, емпатия, чувствителност, знания – качества, които само и единствено културата и изкуството възпитават.
За съжаление, този бюджет не само ще циментира жестокостта, злобата и нацизма в обществото. Този бюджет постила червен килим за нацизма и опростачването на нацията в следващите години.
Трюфо има един филм „400 удара“. Няма да го преразказвам тук, който желае може да го гледа. В него, едно момче е обречено от съдбата на провал.
Отказвам да вярвам, че това е съдбата на държавата ни.
Но всичко, което направихме досега, често водени от добри намерения, ми напомня историята на Антоан от „Les 400 coups“.
*Мнението е публикувано с изричното съгласие на автора му.
