„Ако вие имате хляб, а аз имам едно евро, и ако аз купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие ще имате едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…)
Но ако вие имате сонет от Верлен или теоремата на Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие ме научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам сонета и теоремата, но и вие ще сте ги запазили за себе си.
В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – и това е култура…“
С тези думи на Мишел Сер Ели Скорчева коментира днешните възприятия на политическия елит към хората на изкуството, които смятат, че артистите сами трябва да се борят, да са готови на отстъпки в името да имат повече зрители.
Самата тя не прави компромис с професията си и затова 30 години е далеч от нея. След успехите в „Адаптация“ на Въло Радев и „Ева на третия етаж“ на Иванка Гръбчева, тя се отказва да се снима в киното. „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев бележи голямото ѝ завръщане в актьорската професия. Филмът откри тазгодишната Киномания. Именно с Командарев Ели Скорчева работи най-добре.
„Той въвежда стил на работа, който ми импонира много добре и който много съм искала да има в киното. Става въпрос за репетициите. Те са велико нещо за хора, които си познават занаята. За онези, които случайно са попаднали в тази сфера, не са наясно в какво се състои актьорската работа, е страшно. Те присъстват само с емоция, не с логика, а репетицията е това, което изгражда логиката на отношенията“, разказва актрисата и допълва, че харесва работата на Командарев и в това, че той търси логиката във всичко – цветовата гама на костюма, на декора, тъй като е част от логиката, на това, което гони като внушение.
„Уроците на Блага“ вече получи много награди у нас и в чужбина, сред които и „Кристален глобус“ в Карлови Вари, голямата награда „Златна роза“ във Варна (поделена с „Диада“). Продукцията е и българското предложение за 96-ите награди „Оскар“.
„Най-впечатляващото, най-зареждащото е реакцията на публиката – коментира Ели Скорчева. – И на двете места беше изключителна, адекватна, зареждаща, искрена. Това ми харесва повече от наградите.“ По думите ѝ, най-важното отличие е бил именно призът на публиката във Варна.

Ролята става нейна, след като се запознават с Александър Косев покрай разходките на кучетата си. По-късно разбира, че той е кастинг режисьор на филмите на Стефан Командарев. Говорят си за киното в миналото, за очакванията им, надеждите. Един ден ѝ се обажда Стефан Командарев, за да ѝ предложи сценария на последната част от филмовата си трилогия за случващото се в България след соца. Вече е заснел „Посоки“ и „В кръг“. Ден по-късно Ели Скорчева е готова с отговора си: „Да!“.
Така влиза в главната роля на Блага – учителка с напълно ясен житейски светоглед, чиито устои се разпадат, след като става жертва на телефонна измама.
„Създавам всеки образ по един и същ алгоритъм, но персонажите се получават различни. Тегля от себе си, но неща, които в моя живот са приглушени. Когато ги изведа, а други качества притая, се получава съвсем нов човек, който всеки път е различен, защото различни са водещите мотиви, водещото присъствие.
Иначе всеки образ, който играя, има нещо близко до мен, защото всеки един от нас е съвкупност от качествата на всички хора. Просто са в различни пропорции тези качества и това ни прави различни“, разказва още Скорчева.

Блага ѝ е близка със „захапката“, с която се бори, което е изключително важно и за нея. Например, за да спаси някого от болест, от опасни хора или от лошо влияние: „Когато става дума за това да съм майка – няма граници на това, на което съм способна да се направи.“
В същото време Блага ѝ е далечна с реакциите, с начина, по който присъства в живота. „Поведението ѝ не е моето. Аз не реагирам като нея.“
Това, по което още актрисата се доближава до героинята си, е силното ѝ отношение към българския език. И Ели Скорчева, като Блага, ненавижда, когато човек не използва правилно граматиката.
„Познаването на езика е белег на дисциплина, не само белег на култура. Вбесява ме заместването на българския език с чуждици, неправилното използване на пълния и краткия член. Всички го правят, но когато в едно изречение има три чуждици, това не е белег на култура. Някъде бях прочела: „Познанието на чужди езици е възпитание. Познанието на родния език – добрата култура“, допълва тя.
Безпътицата
„Уроците на Блага“ проследява безпътицата на възрастния човек, останал сам, безпомощен. Показва как средата провокира промяна в човешките ценности. Според актрисата, героинята ѝ е решена да попадне в тази ситуация в името да изпълни обещанието към съпруга си, когото очевидно много е обичала. „Ако трябва да събирам пари за болно дете, ако трябва да събирам пари за отвлечен човек, мислите ли, че ще ме спре нещо, особено морал!“, допълва тя, заставайки плътно зад решенията на Блага.
Но също така допълва, че в повечето случаи по-високо образованите и интелигентни хора се доверяват по-лесно, ставайки жертва на подобни измами, защото те самите имат по-висока етика и автоматично пренасят това върху хората, с които общуват, придават им същите качества. А това поколение, от което е героинята ѝ, е добре възпитано.
Що се отнася до безпътицата – наблюдава я на всяка крачка. „Нещата не вървят в добрата посока, и то в най-важните точки на едно общество – културата, образованието и здравеопазването. Когато ситуацията там се промени към добро, ще се отърсим от това, което още не виждаме – дъното. Просто усилията трябва да са насочени натам.“
Ели Скорчева призова политическите институции да не се отнасят така „мизерно и пренебрежително“ към тези сфери, а да им дадат подкрепа. „Изисква се много мислене и опит, който да се почерпи не само от другите държави, но и от миналото ни.“ По думите ѝ, дори пиарът ни не е добър, тъй като не умеем да представяме държавата си добре пред света.
„Вижте с какво се занимаваме. С неща, които ще бъдат решени от само себе си. Неглижираме важното, за да се занимаваме със със злободневни въпроси, които най-често са инспирирани от политически борби. Това е недостойно.“
След паузата
Въпреки че 30 години Ели Скорчева не се снима в киното, тя е убедена, че професията не се забравя. „Човек може да е карал колело през цялото време, но не по велоалеите, а на други места. Не може да се каже, че талантът е нещо, което се забравя и може да закърнее. Той само се развива.
По-големият житейски опит само добавя към таланта, ако е истински. Ако просто вълна̀та е извела пяната на повърхността, тогава може и да е загубил човек това, което е имал, но талантът не се губи. Това са Божи дарове, които не са случайни. Те са дадени, защото сме направили нещо по-рано в предишните си животи. Вярвам в това. Също така, колкото повече дарове има човек, толкова по-голяма е отговорността да ги опази, защити, да ги поддържа с много добра хигиена на взаимоотношения, на същност, на професионализъм.“
В театъра
След филмовия успех Ели Скорчева все още няма предложения в театъра, въпреки че предпочита да работи именно там. Сцената е голямата ѝ любов. „Това е голямата любов на всички актьори, защото на сцената нещата се случват на един дъх. Започва на първата минута, в която завесата се вдигне, и продължава до последната. Няма паузи, няма редене на осветление, не се пие кафе между мизансцените. А и нямам сценична треска. Всичко, което съм правила в театъра, е по-добро от това, което съм правила в киното, като изключим Блага“, допълва актрисата.
След „Уроците на Блага“
Ако получи добри предложения, Ели Скорчева не би се отказала от изкуството. Направила го е, защото не е имало кино. „Десет години се правиха само компромиси, ужасяващи в повечето случаи. Не исках унизително да си отида от тази професия. Исках да си остана на върха, където си бях с последните неща, които съм правила. Това е отговорност към таланта, който имам. Така съм го прочела и така съм реагирала.“
Убедена е, че трябва да се възпитава обществото в култура. Не в изкуство, то ще дойде от само себе си. Но това трябва да започне от яслите, със съответните средства за това, според всяка възраст. „Трябва да върнем физическите игри между децата, защото те възпитават много. Учат децата на общуване, отстояване. Физическите игри показват много добре кой какъв е. Кой за какво става, на кого да бъде обърнато внимание. Но това е само едно от средствата, с които да се върне културата в образованието.
В последно време не може да разчитаме само на семейството, тъй като е много голям дисбалансът между възпитанието и културата от едно до друго семейство. Някои имат ангажимент към това, други – не.“
По думите ѝ, в училище са попаднали много хора, които са преподаватели, но не учители. „Това трябва да се промени от вчера, защото вече загубихме две поколения. Трябва да се погрижим за бъдещето на това място, територия, държава, защото след 30 години децата, които влизат в яслите, ще го управляват.“
И завършва с думите на италианския диригент Рикардо Мути:
„След като днес един симфоничен оркестър струва по-малко от един футболист, какво наследство очакваме да оставим на децата си. Културата не служи, за да носи печалба, а за да възпитава. Ако това не се промени, в бъдещите поколения ще преобладават повърхностни и много опасни хора.“