Военен затвор в Сирия – сред пустош, с блеещи овце до оградата, посреща поредния си обитател – престъпник от тюрски произход. Първият кадър от филма „Рейнско злато“ чертае тегава история, особено след надписа: „По действителен случай“.
Всъщност режисьорът Фатих Акин много бързо пренастройва звученето като разказът следва биографичната книга на рап звездата Хатар „Всичко или нищо: Светът ни принадлежи“, издадена през 2015 г.
Сюжетът се движи между житейските перипетии на Живар Хаджаби ( истинското име на Хатар), роден между скалите в Иран, на фона на падащи бомби по време на бягството на родителите му – музиканти от режима на Рухолах Хомейни. Майка му е борец за свобода Расал (Мона Пирзад), а бащата – известен диригент Егбал (Кардо Рацази).
След спирки из затвори, бежански лагери, добри познати във Франция, пристигането на семейството в Германия продължава темата, която вълнува почти всички филми на Акин – за културните различия между източните етноси, изгубили корените си в западноевропейското общество и невъзможността им да се впишат в него.
Още с първия си филм „Кратко и безболезнено“ от 1998 г. германският режисьор от турски произход дава заявка, че фокус на търсенията му са малцинствата на Запад, които трудно се приспособяват към другия начин на живот, загубили идентичност, превърнали се постепенно в маргинали.
Най-дълбоко в това търсене навлиза трилогията “Любов, Смърт и Дявол” , където първата част “Срещу стената”, получи голямото признание за Фатих Акин от Берлинале „Златна мечка“. Успех имат още „През юли“, „Солино“, „Храна за душата“, „На прага на рая“, а в „Без милост“ с Даян Крюгер режисьорът представя и другата страна – за неприемането на мигрантите от Запада.
„Рейнско злато“ ни вмъква в живота на гетото, където да не си навлечеш неприятности със закона, е по-скоро лукс.
Превърнал се преждевременно в глава на семейството, Хаджаби (Емилио Сакрая) заменя спокойното всекидневие, посветено на прилежни уроци по пиано с улични схватки, продаване на порно записи, хашиш и стига до прочутия обир на злато за 1.7 милиона евро пред 2009 г.
Акин сякаш снима няколко различни сюжета, докато разделя отделните части на филма. Променя темпото на разказа като веднъж акцентира върху израстването на персонажите, друг път – върху живота на бежанците, а трети път превръща историята в крими комедия със забързан монтаж или стоп кадър в стила на Гай Ричи. Действието също се движи разнопосочно от Кьолн до Амстердам и по-късно пак връща зрителя до затвора в Сирия.
Смело размахвани пистолети, щедро раздаване на юмруци, прикриване на трупове в килими, осуетени планове за разпространение на дрога се редуват с тъга по изгубеното детство, неосъществени планове и сбъдване на мечти под затворническо одеало.
Фатих описва един почти изцяло мъжкарски, нахакан свят, в който на жените е отредено почетно („мама беше мъжът в къщата“, гласи една от фразите в парчетата), но странично място, малко като в „Криминале“ на Куентин Тарантино.
Има и едно загатване за отношението към жените в епизод за разпределяне на пазара на сексуалните услуги, където местният лидер заявява, че там не трябва да има от „техните“.
Но в същото време именно жените са тези, които измъкват действието от суровия реализъм с появата на любовта, загатната от детството, като в приказките и с потапянето в мистицизма с русалките от операта „Рейнско злато“ на Вагнер.
И макар през 2010 г. пред NDTV.com Фатих да коментира влиянието на Тарантино върху световното кино с думите, че не харесва насилието, с което има „морален проблем“, той завърта динамиката в „Рейнско злато“ по сходен начин с този на „Криминале“ и пренарежда драматургично сюжета като началото на филма се оказва средата на историята. Персонажите също са колоритни и автентични типажи, чието наперено, но непредсказуемо поведение често се използва като ключ за промяна на посоката на разказа.
И пак подобно на киното на Тарантино, Акин също винаги е прецизен към музикалното оформление на разказите си. В случая използва благодатно изпълненията на неговия основен герой, който е сред най-характерните представители немския гангста рап.
Филмът тръгна в края на октомври миналата година в Хамбург. У нас за първи път бе представен на София Филм Фест, а вече е и в кината.
