Тъмно и смутно изглежда всекидневието в България, особено за възрастните хора. Така вижда действителността у нас Стефан Командарев в последната част от своята трилогия, проследяваща годините на прехода.
Първо с „Посоки“ броячът на таксиметровите шофьори отчита ожулените в страната, независимо в кои обществени кръгове се движат. Втората част „В кръг“ поставя под въпрос морала покрай случващото се сред полицейското съсловие. А „Уроците на Блага“ на Командарев е крайната диагноза за обречеността. Категорично средата не позволява на никого да изплува от мрачното си битие.
Главната героиня е учителката Блага (Ели Скорчева), наскоро овдовяла, но с принципи, които не само спазва, а и стриктно внимава дали и другите следват.
Кончината на най-близкия ѝ човек явно я насърчава да изпълни последния си дълг към него, като намери най-добрия гроб, където да положи останките му. Избира прецизно парцела: гледка, черен мрамор, петолъчка за съпруга, за себе си предпочита кръст. За целта е готова да даде всичките си прилежно събрани спестявания.
Плановете на Блага се объркват, когато попада в капана на телефонни измамници. Устоите ѝ са разклатени, а моралът ѝ се изнизва така бързо, както и хвърленият през балкона плик със сумата за гроба.
Стефан Командарев внимателно улавя емоциите на възрастните, изоставени от близките си. Политическите обещания също не стигат, за да могат хората да живеят достойно старините си. Невъзможно е да разчитат на пенсии, всеки е подхванал допълнителна работа, за да преживява.
Дълбоко потънала в битовите си перипетии е и Блага – неспособна да преоткрие себе си, например като използва спестените пари за пътешествие. Нейните надежди спират до заветната цел един ден тленните ѝ останки да почиват до тези на съпруга ѝ. Затова и така силно се е вкопчила в желания парцел. Избира го по-сериозно от покупката на мечтан дом.
Със загубата на парите се изпарява и шансът да сбъдне желанието си. Режисьорът бавно подрежда емоциите, които настъпват след подобна случка. Срамът от стореното рефлектира върху героинята. Невъзможно ѝ е да сподели, да получи подкрепа. Именно неразбирането от околните засилва още повече нейното отдалечаване от всички. И докато критиката от заобикалящите боли, то недоволството от най-близките (сина на Блага) не позволява да бъде открита опората, устойчивостта на принадлежност.
Дотолкова, че героинята остава сляпа дори за онези, които могат да ѝ помогнат, да бъдат до нея – като възрастния господин с подобна на нейната съдба, също жертва на телефонни измамници (Ивайло Христов) или с ученичката ѝ от Армения (Розалия Абгарян), мечтаеща да стане гражданин на България.
Тъмните нюанси (оператор Веселин Христов) не дават и лъч надежда, но са в унисон с безпътицата на главната героиня, както и с обречената ѝ кауза – да концентрира всичките си сили в името на гроб на човек, който е бил изявен атеист и не вярва в задгробния живот.
Сценарият на Командарев в партньорство със Симеон Венциславов на места е твърде равен, монотонен, особено в моментите, когато Блага търси варианти да възстанови изгубените пари, преди да се „отдаде“ на тъмната страна.
Изкачването до патриотичния монумент „1300 години България“, надвиснал над града (Шумен), също звучи като твърде гола метафора на това да се покажат последиците от токсичното дългогодишно управление в годините на комунизма.
Неразбирането и срамът, които следват от постъпката, съдействат за падението на главната героиня, но звучи твърде контрастно преобразяването – толкова принципен човек изведнъж да постъпва така безскрупулно.
Не са и малко асоциациите, които могат да се направят с „Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът на режисьорския тандем също е част от трилогия, а вниманието отново е съсредоточено върху учителското съсловие, което е с финансови проблеми, тласкащи главната им героиня към престъпление.
И в двата филма ключова роля изпълнява Стефан Денолюбов като събирателен образ на човешкото деградиране. В „Уроците на Блага“ героят му демонстрира алчност, без помен от емпатия, сред фрази, които повтаря като мантра: „Какво да се прави, пазарна икономика“.
Силно е присъствието на Герасим Георгиев – Геро, влизащ в наратива единствено с глас като телефонния измамник, указващ посоките на Блага по пътя на нейното падение.
Сред силните страни на филма е, че Командарев успява да създаде градация на тъмното, на страха, включвайки хорър елементи като допълнителен щрих на безнадеждността и отчаянието.
За участието си в „Уроците на Блага“ Ели Скорчева („Адаптация“, „Ева на третия етаж“) се завръща в киното след 30 години. Продукцията получи „Златен кристал“ в Карлови Вари, където актрисата получи и приза за най-добра женска роля за изпълнението си.
Филмът си подели с „Диада“ голямата награда „Златна роза“ на фестивала във Варна, а също стана българското предложение за „Оскар“. По кината тръгва от 15 декември.
