На среща с представители на сектора Национален фонд „Култура“ (НФК) представи свое предложение за промени в Закона за защита и развитие на културата, което се отнася до бъдещето на Фонда. Стратегията е изготвена от агенция „Стратегма“, като това изискване е по Плана за възстановяване и устойчивост, в онази негова част, която се занимава с провеждането на реформи в публичния сектор, свързани с разпределяне на публични средства за култура и изкуство.
„Националният план за възстановяване и устойчивост е механизъм, който започва да се разработва през 2018 г. като мащабен проект за подпомагане на икономиката на ЕС“, уточни по време на срещата Сава Драгунчев, директор на НФК.
През 2020 г. този план е преформулиран и вече е във вида, който познаваме – План за подпомагане и устойчивост. Разполага общо с 2 трилиона евро, като през 2020 г. група от доброволци са участвали в разработването на начин, който да преразпределя от него средства и за култура.
България е една от малкото страни, които имат такъв план и съответната власт в лицето на Министерството на културата.
Планираната реформа цели да увеличи ефективността на НФК – неговата роля в управлението на плана и неговата задача, която държавата от 2020 г. не поставя. Анализът, който са направили от „Стратегма“ на законодателството, е на база това какво всъщност е Фонд „Култура“ и как е развит във времето.
Националният фонд „Култура“
е създаден през 1999 г. в защита и подкрепа на българската култура и е „зачислен“ към министъра на културата. Фондът е на бюджетна издръжка от министъра и подкрепя създаването, развитието и разпространението на културата и изкуството в страната и чужбина.
„В момента на създаването му се случва цялостна реформа в модела на държавата и нейната администрация и поради това Фондът остава встрани от голямата реформа“, уточнява директорът на „Стратегма“ Владимир Петров. По думите му, заради това, че Законът за администрацията и Законът за развитие на културата са текли паралелно, няма стиковане между двете институции още от онова време.
Затова Фондът е управлявал средства, които са твърде незначителни за целево финансиране, какъвто важен сектор е културата. През 2020 г. с промени на Закона за хазарта се установява модел, който предвижда значителен ресурс от приходите му да се отделя за целево финансиране на изкуствата чрез Фонд „Култура“. Нараства обемът на проектите и средствата, с които се управлява Фондът. В същия този период НФК доказва важността на съществуването си, защото се бори с преодоляване на последиците от пандемията.
През 2022 г. благодарение на него в Плана за развитие е предвидена по-значителна инвестиция за развитие на културния сектор. Появяват се грантовите схеми.
От самото начало Фондът управлява между 300 и 500 хиляди лева годишно, което показва, че той е разполагал с минимален ресурс като обем за постигане на целите на културата. Фондът тогава е функционирал с 4-5 души персонал. Но от 2017 до 2022 г. бюджетът на Министерството на културата се е увеличил двойно. Увеличение има и при Фонд „Култура“, което налага да се преосмисли както регулацията в Закона за култура, така и изграждането на капацитет, който да може да управлява тези средства. В момента работещите в НФК са 10 души, с външно привлечените стават 20.
Моделът, в който досега е функционирал като структура Фондът, е с не докрай изяснен статут: не е определено дали е, или не е в административната система на държавата, и така той де факто няма как да осигури ефективност на управляваните средства в дългосрочен план. Също така при настоящите обстоятелства Фондът не може да даде реална дългосрочна подкрепа на културния сектор. Така след 2020 г. се е увеличил и обемът на проектите и разпределените средства. Станала е ясна и нуждата от правна рамка, в която да функционира Фондът.
Важен аспект е, че културата е особена дейност и съгласно Конституцията. Затова ролята на държавата е ограничена до това да създава условия за развитието ѝ, без да има намеса от нейна страна. Фондът като замисъл е създаден да разпределя целево финансиране. И ако в началото то е било 0.5%, сега е 11% от всички ресурси, които държавата отделя за културата. Тенденциите са тези средства да се увеличават, затова е и необходим по-голям екип за Фонда.
Ръководният орган на НФК е Управителен съвет, чийто председател е министърът на културата. Членове на УС са утвърдени дейци на културата, представители на творчески съюзи и по един представител на Национално сдружение на общините, на Министерството на културата и Министерството на финансите.
Проблемът, който е установен в правната регламентация, се прегрупира в четири теми, допълниха още от „Стратегма“. Първата е общият статут – какво е мястото на Фонда в административната система и каква е мисията му. Втората са органите, които управляват Фонда – УС и изпълнителен директор. Третата тема е самата администрация – как е организирана, че да осъществява ключовите процеси, и четвъртата тема е финансовата рамка – откъде се набират средствата за Фонда и как се разходват.
Модели
Различните държави от ЕС управляват по различен начин културния си сектор.
Централизирано е управлението при държави, в които няма отделна администрация, занимаваща се с финансиране на културни дейности. Такъв пример е Франция, където в рамките на министерството има много фондове, но те са част от ведомството.
Деконцентрирано е управлението като в България. Създава се отделна институция, която има точно определена цел да управлява такъв тип средства. Те са подчинени на съответния министър, но са и достатъчно независими да осигурят професионално, безпристрастно провеждане на конкурсните процедури без влияния върху тях.
Делегирано управление е, когато държавата делегира частна или публична структура със съответните функции за финансиране. Тя дава пари, които са под контрола на институциите, които се занимават с тази работа.
Съвместно управление – държавата създава структури, на които отпуска пари, като такъв пример е Белгия.
Стремежът както у нас, така и в ЕС е непрекъснато увеличаване на дела на целевото финансиране за сметка на институционалното финансиране. Този идеологически спор не се решава с текстове в закона. Той е обект на политическото разбиране и съгласието между сектора и публичните власти.
Сред предложенията на „Стратегма“, направени въз основа на анализи, е моделът за управление на НФК да въведе и засили конкурсния принцип. Като ще се изисква промяна при източниците на финансово осигуряване, включително неизползваните, но акумулирани средства да се връщат в края на годината.
Ако това не се промени, се обезсмисля наименованието „фонд“. Идеята за нововъведение е средствата в края на годината, вместо да отиват към финансовото министерство, да се запазват за следващата година. Но за да стане това, е важно да се промени механизмът и да се разработват програми извън рамките на една година, за да се стигне до дългосрочно целево финансиране и развитие на културния сектор.
„Законът не може изчерпателно да регулира всички неща, но той дава рамката за подзаконовата уредба“, коментира още директорът на „Стратегма“ Владимир Петров.
По думите му, Фондът може да действа и като изпълнителна агенция, но са необходими допълнителен ресурс и усилие да се приведе системата до класическа административна структура. Затова и такова решение не е препоръчително, тъй като вариантът да е изпълнителна агенция не би позволил средствата във Фонда да остават в него.
Затова законопроектът е разработен в друг вариант, който е насочен към усъвършенстване на текущия статут на Фонда. Първото голямо решение е свързано с управленския му модел. Фондът ще продължи да бъде към министъра, който ще определя политиката му, но предложението е ролята и правилата на Фонда да се приемат от Министерския съвет.
Описана е и мисията на Фонда в детайли – да управлява и предоставя целеви средства за създаване на културни продукти, осъществяване на културни инициативи, насърчаване на културно съдържание, стимулиране на международно сътрудничество и обмен на знания и др.
„По-голямата част от тези точки липсваха от досегашните мисии на Фонда“, допълни Петров. По думите му, Фондът може да предостави целево финансиране, както и да осъществява своята дейност въз основа на програма и във връзка с това как се формулират идеите на програмите. Изпълнението им става на конкурсен принцип и са посочени кои са потенциалните бенефициенти. Включени са културни организации и индивидуални творци. Фондът работи в координация с други институции, които финансират мерки за култура. Различните програми по фондовете за съвместно управление са предвидили мерки за културния сектор и тези програми трябва да се съгласуват с Фонд „Култура“.
Органите
Запазва се моделът на Управителен съвет и директор, но Управителният съвет е реформиран. Предложението е бройката да не се променя, но да се промени съставът му. Министърът да не е вече председател на УС. Предвижда се двама представители на Министерството на културата да бъдат в УС. Запазва се представителството на сдружението на общините, регламентирано е изискването то да се посочва от Управителния съвет. Седем ще са представителите на сектора, но се определя ред, по който те да се излъчват. Запазва се правото на министъра да ги назначава, но то да става въз основа на процедура и със съответни мотиви.
Правилникът се изготвя от вносител на Министерския съвет, който е министърът. Той предлага за приемане процедурата за приемане на правилника.
От срещата стана ясно още, че общата оценка за състоянието на административната уредба на Фонда е фрагментарна и остаряла. Това налага предприемане на мерки за модернизирането му. При анализа са разгледани три държави в ЕС с подобни практики като нашата. Става въпрос за Румъния, Естония и Финландия, тъй като отговарят на критерии, съпоставими с тези на страната ни.
В Комисията по култура и медии
За миналата година НФК е разпределил над 9 млн. по регулярните си програми и по извънредни програми – над 29 млн. лева. За финансиране е имало 6197 кандидатури, от които са одобрени 3433. До юли месец миналата година за цялата история на НФК общият брой на делата, които е завел Фондът, са 5 и всички са спечелени от Фонда, стана ясно от изказването на Сава Драгунчев по-рано по време на изслушването в Комисията по култура и медии.
Там стана ясно още, че НФК е завел дела срещу 18 организации за неизпълнение на точки от сключени договори.
Сред тях е сдружение „36 маймуни“, срещу което има заведено дело за 182 000 лв. за неизпълнени договори. Според председателя на Комисията Тома Биков връщането на такава сума от страна на театралното сдружение ще го принуди то да преустанови работата си. Стоян Михалев, представител в Комисията по култура и медии от ПП-ДБ, попита дали не може да има просто финансова санкция, без да има дело за цялата сума.
Драгунчев репликира, че на сдружението е даден срок от два месеца и половина време да изправят проблемите, но че то не го е направило. Става въпрос за два договора за публични средства. „Не мога да разбера защо НФК трябва да прави нещо различно от договореното между страните. Има огромно вмешателство, внушение, че става въпрос за ненаписани 3-4 тага, в които да се упоменава НФК. Всъщност става въпрос за съдържателно неизпълнение на проекта, подаден при кандидатстване“, каза Сава Драгунчев и допълни, че не може да бъде принуждаван да прави нещо извън буквата на закона.
По време на изслушването му в Комисията по култура и медии се разгледа още един казус – с дело за връщане на субсидии към НФК. Става въпрос за компанията „Сингъл степ“, финансирана с над 77 хиляди лв. за авангардно и скандално драг шоу с мъже, преоблечени като жени.
Сава Драгунчев заяви, че е изпратил писмо за възстановяване на пълната сума, тъй като проектът не отговаря на предложеното и одобреното от Фонда. Също така той отрече в момента Фондът да е дал финансиране на същата организация за подобен проект, в каквото беше обвинен от представители на Комисията.
Драгунчев също така уточни в отговор на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ защо изобщо е бил допуснат въпросният проект с пояснението, че решението не е било взето от него, а от експертна комисия.
Той отрече да има напрежение между НФК и Управителния му съвет, тъй като, ако го има, най-лесното изражение е Управителният съвет да пожелае оставката му, на директора. „Такова нещо не се е случило“, допълни Драгунчев.
Председателят на Комисията по култура и медии от ГЕРБ Тома Биков обобщи: „Въпросите са много, защото една и съща структура, която не се е променила, преди 3-4 г. е разпределяла 2 млн., а през 2022 г. е разпределила 39 млн. Структурата си е същата, със същите правила и капацитет, това поражда и напрежение по най-различни линии. Затова са много и въпросите. А за да може в Плана за възстановяване да бъде ефективен Фондът с новите пристигащи 80 млн. лева, той трябва да има съвсем друга форма и мислим, че е и наша законодателна работа как да направим така, че Фонд „Култура“ да е с висок административен капацитет, който да отговаря на парите, които влизат в него“.
По време на изслушването стана ясно, че в настоящия УС на Фонда има 7 членове, които са де факто представители на творческите съюзи, а останалите членове са служебни представители – на Министерството на културата, на финансите. През 2022 г. министърът на културата е поискал оставката на представителите на творческите съюзи заради скандала с драг шоуто. От тях трима са подали оставка, а четирима са останали. През ноември т.г. изтича мандатът на сегашния УС. Трябва да започне процедура за нов УС.
В рамките на изслушването Сава Драгунчев каза още: „Има едно до някаква степен вярно, в друга – не, тиражиране на проблемите на НФК. Някои проблеми са текущи, други са наследствени, но еднозначното замазване на абсолютно всичко под един и същи знаменател – че самият НФК е проблем – с него не мога да се съглася. Има промени в работата на Фонда, има форма на реформа, която е функция на персоните, които я вършат – само сравнително млад екип може да си позволи динамиката и ентусиазма, за да работи тази работа. Фокусът, в който попадат тези хора… ами те ще искат да напуснат. Повечето съм ги наследил. Това питане как безкритично се назначават хора, такова нещо няма“, каза още Драгунчев и апелира, да се използва по-внимателно думата „проблем“, защото „НФК работи въпреки проблемите“.
Тома Биков отбеляза, че ако 10 души ще разпределят 80 млн., трудно ще се справят. „И в този смисъл, когато говорим това, ако правим реформа на Фонд „Култура“, тя става с укрепване и изграждане“, добави той. „Представям си още по-разширена тази програма. Не стесняваме кръга. От тази година ще направим така, че комисиите във Фонда да се назначават по нов начин от февруари. Преди е било с приемане и утвърждаване от УС. Сега се гласуват от УС, но се предлагат от администрацията на министерството“, заяви Биков.
„УС е разнороден. За мен най-важно е кой взима решението и кой носи отговорността. Това се отнася не само за Фонд „Култура“.“ Депутатите поискаха да има ново изслушване с УС, защото те носят отговорността за решенията във Фонда.
Тома Биков завърши: „Въпросът е, че в този закон имах двоумение дали държавата да не си върне контрола върху Фонд „Култура“, защото там министерството няма контрол. Там мнозинството е от независимия сектор. А Фондът е за независимия сектор и само по себе си не конкретните хора, а самият Фонд „Култура“ е в конфликт на интереси, защото сам разпределя пари за себе си. Тогава се персонализира и се стига до конфликти“.
Манол Пейков от ПП-ДБ заговори и за Програма „Преводи“ на Фонда. „В нея има 75 хиляди лева, но е в известен смисъл в ореховата черупка, тя илюстрира цялата програма. От години се борим тази програма да бъде смислена и последователна. Да привлечем чуждестранни издатели, които да превеждат български автори. Тази година програмата е враждебно настроена към чуждестранните издатели. Сайтът е на български език. Хората трябва и да преведат документ на български, и да го легализират в съответната държава. Очаквах нещата да се подобрят и улеснят, но още повече се затегнаха. През август беше обявена програмата, когато всички почиват, и тя свърши до средата на септември. Излезе и закон, според който не може да се кандидатства, ако не си член на Европейското икономическо пространство, като години наред НФК е давал пари за преводи във всички държави в света. От там са отрязани много държави, дори и Северна Македония. А има интерес към български автори, но мостовете са отрязани“, допълни още Пейков.
Сава Драгунчев отговори: „До три месеца трябва да има индикативна програма – и администрацията, и УС. Новият дизайн на програмите предвиждаше размер 18 млн. за регулярни програми. През 2022 г. размерът е бил 9 млн. Повече от половината от годината разполагахме с бюджета от 2022 г. и за НФК сега са определени субсидии 8 млн. и 400 хил. лева. Дизайнът на програмите е направен така, че за преводи ще бъде постигнат и този размер се постига без особени еквилибристики от страна на Фонда, защото към момента не са оценени тези програми. Разполагаме само в раздел „Литература“ със 176 000 лв. Ще стигнем нивата от миналата година. Тази година кандидатите са едва 11. От миналата година от тези 34, кандидатите извън ЕС, одобрени са били 7″.
Любен Дилов-син също се включи в дискусията: „Не разбрах какво ви попречи в трите служебни правителства да стартирате редовен конкурс за редовно заемащ длъжността директор и екип. За предоговаряне на срокове не видях индикацията да я има. Стартиран е сравнителният анализ и подготовката на законодателни промени“.
Нели Неделчева, която единствена от настоящия УС беше на изслушването, заяви: „Беше упоменато, че от април ще се даде прозрачност за дейностите на Фонда. Не съществува прозрачност, ясни правила“.
Костадин Костадинов от „Възраждане“, Иван Ченчев от БСП и Тошко Йорданов от ИТН бяха особено нападателни, като не спазиха добрия тон по време на изслушването. В парламентарната комисия се чу и репликата от Тома Биков: „Държавата да си върне Фонда“.
Въпросите на независимите артисти
По време на срещата с представителите на културния сектор, на която агенция „Стратегма“ представи предложението си за промени в Закона за защита и развитие на културата, засягащи Фонда, Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, заяви: „Водим дискусия за самостоятелност на Фонда извън Министерството на културата повече от 15-20 години“. По думите ѝ, това е важно, особено „в момент на сменящи се често политически кабинети в турбулентно време“. Нарастването на бюджета налага да се преосмисли както регулацията в Закона за културата, така и изграждането на капацитет, който да може да управлява тези средства.
„Моделът, в който досега е функционирал като структура с не докрай ясен статут, няма как да осигури ефективно управление на средствата в дългосрочен план и реална подкрепа за културния сектор“, уточни тя.
За необходимостта за промяна в механизмите за прозрачност на финансиране, които са сред нововъведенията, които предлагат от НФК, говориха от филмовия сектор.
Режисьорката Боряна Пунчева коментира, че в момента най-ясна е оценъчната система в Националния филмов център (НФЦ), където са ясни (не анонимни) експертите и може да се види тяхното мнение в оценъчните им карти. Сава Драгунчев се съгласи с правотата на искането комисиите да не са анонимни в лично качество, но допусна, че това може да доведе до липса на експерти, които да се съгласят да оценяват съответните проекти, и според Управителния съвет на Фонда е добре да се запази тяхната анонимност, за да не може да се влияе на мнението им и да им се оказва натиск.
Срещата завърши с единодушие, че нещо, което е добре да не се допуска, е лобизмът и политическото влияние да осуетят честното и прозрачно разпределение на средства за независимия културен сектор, за да може изкуството да не работи като доктрина от миналото, а и да не се допускат халтури, които следват единствено „вкуса“ на зрителя, като ясно се разграничи каква е целта на самото изкуство, което само трябва да бъде оставено да е смело и да не допуска компромиси.
Цялата среща можете да гледате на запис на Facebook страницата на НФК.
