Безпокойното и настръхнало всекидневие на тийнейджърите в гимназия в провинциален град нищи вторият игрален филм на Яна Титова „Диада“. Сюжетът се върти около приятелството на Дида (Маргарита Стойкова) и Ива (Петра Църноречка).
Момичетата си приличат най-вече по сходния начин на обличане и провокативното им настроение в клас. Също така и двете са изоставени (поне морално) от родителите си.
Бащата на Ива използва общественото си влияние за да няма проблеми дъщеря му в училище, но така и не присъства във всекидневието ѝ. Родителят на Дида пък се е предал на алкохола.
Що се отнася до майките – и двете липсват. Тази на Дида (Анастасия Ингилизова) я няма физически, тъй като живее в САЩ, а на Ива (Жаклин Дочева) е толкова витална, че единственото, на което е способна, е да предаде на дъщеря си фалшиви пристъпи на паник атаки. Ролята ѝ на отсъстваща майка е силно изведена с отразената емоционална немощ, непозволяваща да подреди ясно приоритетите за себе си и за детето си. Актрисата ярко извежда тревожността на съвременната жена към дребни проблеми, докато важните са заметени, пренебрегнати, забравени, покрай пушенето на наргиле и гоненето на мухи – визуален облик на нищоправенето ѝ.
Разказът е фокусиран върху изоставеното ново поколение, заобиколено от нехаещи институции, неспособни възрастни да предложат подкрепа и да поемат отговорност, самите те не успели да пораснат.
Яна Титова не раздава присъди, единствено наблюдава отношенията между персонажите, различното поведение един към друг в зависимост от възможностите на отделните герои.
Ясно е изведен манталитетът в малкия град, възпитаващ фалшиви илюзии и спорен житейски критерий за успешност.
Някъде там Дида е различна, има повече амбиции въпреки сложната среда, в която живее. Тя мечтае да учи рисуване в САЩ, да е с майка си и прави всичко сама (къде прекрачвайки границата на моралното, къде не), за да постигне целите си.
Силно е актьорското присъствие както на младите натуршчици, така и на професионалните актьори, които макар и с второстепенни роли, умело насочват наратива в посока да предадат емоционално и достоверно действителността, която удобно премълчаваме.
Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Жана Яковлева са се влели в стереотипа на учителско поведение. Преувеличено окарикатурените им образи изразяват пълната немощ на образователната система и липсата на каквато и да било загриженост към младите.
Не са много филмите в българското кино, които да са ясно насочени към тийнейджърите. От последните години единствено Драго Шолев обръща вниманието към проблемите на децата във филмите „Подслон“ и особено в „Прасето“. Във втория родителското присъствие е ограничено до телефонно възпитание и липсата на разбиране, съпричастност, емпатия от страна на съученици и учители. Изглежда застрашително предупреждение за това какви поколения отглеждаме.
Изоставеността на младите води до обреченост. Това е категоричната поанта на Яна Титова, силно изведена в епизода, в който главната героиня осъзнава, че наистина е сама. Докато е в стаята си след кавга с пияния си баща, уволнен от работа, събрал се с приятели, гледащи на нея не като на дете, момичето чува онлайн обаждане от майка си.
В началото гласът на обичания родител звучи отдалече като на фея, но постепенно връзката от слабия интернет се разпада, така както и илюзиите на детето, осъзнало, че е зарязано и че спасение не дебне отникъде. Тогава именно нейната диада (термин от социологията, определящ най-малката възможна група в социума) тотално се разпада.
Присъдата на филма е категорична: средата се оказва особено важен трамплин, който дава или отнема бъдещето. В място, в което образованието е принизено до осигуряване на послушание и разплащане на сметки между преподаватели и деца, родителя изобщо го няма, а лекарят е готов да рискува живот само за да вземе пари, младите попиват именно това поведение и едва ли ще стигнат по-далече.
„Диада“ е важно да се гледа от деца с родителите им, с учителите им, казват от екипа на филма. Ясно да провокират онези разговори, които все отлагаме в обществото.
„Диада“ си подели голямата награда „Златна роза“ с „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев, като взе приза за критика, а на Яна Титова бе връчено отличието за най-добра режисура. В кината е от 10 ноември.
