Стоян Караиванов спечели историческата първа награда от Международния конкурс за акордеонисти в Германия. „Бандонеонът е инструментът, който привнася душа в аржентинското танго. В онази мелодия, която обгръща живота в страст и история. На пръв поглед прилича на малък на акордеон. Истината е, че той притежава по-голямо акустично вътрешно тяло, много по-мобилен е и всяко едно движение на тялото се отразява пряко върху звука, който е по-дрезгав, по-докосващ и отличителен от акордеона и може да изпъкне над всеки един инструмент“, разказа Стоян пред Ирена Гъделева за предаването „Алегро Виваче“ по БНР.
Само преди дни младият българин се завърна от Германия с първа награда (в четвърта категория) от Международния конкурс за акордеонисти в Клингентал. Престижното състезание се проведе между 7 и 13 май за 60-и пореден път, а 17-членното международно жури беше ръководено от проф. Щефан Хусонг. И въпреки че аржентинските ритми са подвластни днес на бандонеона, самият инструмент е създаден именно в Германия, където е бил използван по време на църковното богослужение във втората половина на XIX век. „Този форум е мястото, където винаги се е събирал елитът на акордеонното изкуство по света. Мои преподаватели са го печелили в едни от ранните му издания“, казва Стоян:
„И когато те са ми разказвали истории за този конкурс, за подготовката, за преживяването и усещането да си част от него, за мен се превърна в една детска мечта да се явя и тайно да донеса голямата награда в България. През последните години българи са участвали в конкурса, но за съжаление не са стигали до челната тройка. Специално това участие го пазех в тайна. За пътуването ми знаеха само най-близките ми, защото исках да отида със спокойствие и да покажа най-доброто, на което съм способен и ако журито прецени, че то е достатъчно, да си тръгна с титлата. Тогава да споделя наградата, защото тя не е само моя лична. Това е награда за България. На този световен форум присъстват преподаватели от цял свят. Става въпрос за най-добрите акордеонисти в света, най-доказаните, с най-развити кариери и те видяха как един български бандонеонист може да отиде в Германия, да се яви на най-тежкия конкурс и да го спечели.“
Победите на родна и международна сцена не са чужди за Стоян Караиванов. През 2021 година той получава специалната награда „Олга Камбурова“, в подкрепа на младите таланти от националната анкета „Музикант на годината“, организирана от предаването “Алегро виваче” и Българското национално радио. Същата година прави своя успешен дебют със Софийската филхармония в зала „България““, под диригентската палка на Константин Илиевски, като излиза на една сцена със световнопризнати музиканти като Людмил Ангелов, Цветан Недялков и Маргарита Калчева.
Отличен е с почетна грамота за показано високо изпълнителско майсторство от Българската академия на науките и изкуствата.
Започнал музикалния си път с пиано, след това с цигулка, преди три години в Италия Стоян открива мелодията на бандонеона и се влюбва. Заслуга за това има проф. Фабио Фуриа в Консерваторията „Джовани Пиерлуиджи да Палестрина“ – Каляри, Италия. По-късно завършва и майсторския клас на световноизвестения бандонеонист Хуан Хосе Мосалини и специализира жанрова музика в Международен и национален център за акордеон и музика „Жак Морне“ при проф. Жак Морне във Франция.
И въпреки че днес Стоян Караиванов официално е най-добрият бандонеонист в света, за него има нещо много по-важно, което следва от наградата му.
„За мен най-важното е, че България се завърна и вече ще се забелязва на акордеонните сцени по целия свят. И се надявам, че българските ми колеги ще се престрашат и ще участват в следващите издания на конкурса.“
Могат да го направят без страх от конкуренцията на Стоян Караиванов, защото голямата награда от Германия бележи и края на неговата състезателна кариера. Това е обещание, което той сам изпълнява пред себе си – да завърши колекцията си от отличия с голямата награда от Международния конкурс за акордеонисти в Клингентал. Ще продължи с нови музикални проекти, усъвършенстване в изпълненията на музиката от любимия му Астор Пиацола и преподавателска дейност. Веднага след завръщането си в София на 15 май, той застана начело на сформирания от него първи български танго оркестър „Либертанго“, кръстен на едно от произведенията на Пиацола от 1974 година, в концерт от програмата на Европейския музикален фестивал в зала „България“.