„Пиеро“ – Международен куклено-театрален фестивал за възрастни, бе събитие не само за Стара Загора и страната ни, а и за кукленото изкуство. Тазгодишното издание е доказателство: паралелно на конкурсната и извънконкурсната програма се състояха анимационна кинопанорама, майсторски класове, образователни програми, ателиета и изложби.
Важна е атмосферата, която моментално въвлича в тези прояви и отвореността на организаторите към събития, които надскачат жанрови и видови ограничения. Дали доминира куклата, или предметът, текстът или движението, звукът или технологията, не това е същественото. Първостепенен е стремежът към свободно изразяване със средства, които конструират или деконструират светове синкретично, чрез иронична дистанция, динамика, пародийност и на моменти неоромантизъм. А темите – от екологични и социално ангажирани до театрални реплики към образци на литература, кино и изобразително изкуство. Езиците – италиански, испански, гръцки, сръбски, полски, чешки, норвежки, турски, английски и разбира се, български – звучат по сцени и кафенета, денем и нощем. Мениджърът на хотела се оказва заклета театралка, а фестивалният бадж отваря врати.
Вниманието ми се фокусира около изложбата на Мариета Голомехова и Люба Томова „Отвътре-отвън“ в Старозагорската художествена галерия по две причини. Едната е краткият ми престой на фестивала, а другата – значимостта на тази изложба, която зарежда с мисли за театър – с възможността да се види отблизо процесът и да се проследи диалогът между две толкова различни художнички.
Съчетанието на сценографията на Голомехова с плакатите на Томова разкрива двете авторки по различен начин. Те пресичат идеи и мотиви, изразени чрез свойствените им средства – характерната за всяка една от тях изразност идва от умението за синтезиране на идеи и съграждане на пространства.
Люба Томова е носител на голямата награда „Златен плакат“ от 10-ото юбилейно издание на Триеналето на сценичния плакат ‘2022. Надали някой, който е посетил фоайетата на НДК тогава, не е запомнил нейните версии на Чеховите „Три сестри“ да речем, пилешкия крак с три разперени пръста с лакирани в различен цвят нокти или корите с напукани и изпочупени яйца с отдавна изтекъл срок на годност – плакатът ѝ към Гоголевите „Мъртви души“. Или си представете бяла копринена вратовръзка върху прокъсани ботуши, през които се виждат пръстите на крак, и ще добиете някаква представа за плаката ѝ към Гоголевия „Ревизор“.
Към руски класици се обръща и Мариета Голомехова в сътрудничеството с режисьорката Веселка Кунчева – към Гоголевия „Нос“ (Театър 199 „Валентин Стойчев“), или към Пушкиновата „Дама Пика“ (Куклен театър, Пловдив – спектакъл, носител на „Икар“ и ред други награди, в това число и на голямата награда от „Пиеро“). Старата графиня от представлението е заела един от ъглите на изложбеното пространство в Старозагорската художествена галерия и окото ѝ иронично просветва и притегля. А окото на зрителя прави проекция от това тяло към голямото туловище при самия вход – „Полетът на къртицата“, представление Мариета Големехова с Веселка Кунчева и Полина Христова, Pupets Lab.
Веднага след като гледах този спектакъл, написах колко съм впечатлена от изработените кукли, от мекия материал, който лесно ги променя и им дава възможност за незабележими движения. Едната е сравнително малка кукла, втората е част от тялото на актрисата, а третата е самата телесност, която разкрива историята на персонажа, погълнат от самотата на живот в кресло между четири стени, когато мускули, зрение и сили слабеят, а полетът е само наум. Помня как на финала се появиха криле, големи, мощни, но прекършени и някак нелепи. С такива криле не може да се полети.
Полетът е сред темите на Мариета Голомехова – възможен или не, въображаем или истински… И той е предпоставен от заложените в костюми и пространство идеи за движение. Започнала като актриса, художничката си представя добре динамиките на тялото и като че предварително проиграва в ума си движенията на актьора. Движението е фокус на пространствените ѝ решения, създадени с философското разбиране за неизменната промяна.
Освен инсталации, макети, костюми и ескизи, изложбата предлага и видеоматериали, които показват колкото различните решения на художничката, толкова и доминантите ѝ, които позволяват да се говори за мощен и разпознаваем език на българската сценографска школа.
Сред представените на изложбата видеофрагменти от спектакли е и „Страх “ на Държавния куклен театър в Стара Загора – сътворен е от невидимости, от игра на светлини и сенки, през чиито пролуки преминава пътят на човека от края до началото. И отново полетът разплита кълбото от страхове, за да е възможен преходът към онова другото, за което тук на земята човек има повече догадки, отколкото знание.
Колорит, лаконична-ироничност, неочакваност, естетизация на грозотата са свързващи моменти при Мариета Голомехова и Люба Томова, които чрез символи и знаци предават своите послания. В пресечката на художествените им индивидуалности се формира поле, което изстрелва въображението на зрителя и той за миг полита нагоре.
*Снимки: Майя Праматарова
