Истината е, че още от Хилдегард фон Бинген през XII в. до наши дни жените имат значителен принос към класическата музика, който често е пренебрегван… Представяме ви 15-те най-интересни композиторки, които са писали от XI до XX в.
1. Хилдегард от Бинген (1098-1179)
Хилдегард е не само композитор на около 70 произведения, но и писател, мистик и ясновидец. Като бенедиктинска игуменка тя основава два манастира. Една от нейните композиции, Ordo Virtutum, е най-старата запазена „морална“ пиеса (виж по-долу що е то) . Тя съдържа мелодии за човешката душа и 16-те добродетели, но дяволът за първи път не получава нито една от най-добрите мелодии – той има ролята на говорител.
2. Франческа Качини (1587-1640)
Певица, лютиерка, поетеса и учителка, Качини е дъщеря на великия ренесансов композитор Джулио Качини. Тя се превръща в една от най-влиятелните европейски композиторки, но от нейната музика е запазена много малка част. Нейната сценична творба „Освобождението на Руджеро“ се смята за първата опера, написана от жена.
3. Барбара Строци (1619-1677)
За Барбара Строци се казва, че е „най-плодовитият композитор – мъж или жена – на печатна светска вокална музика във Венеция“ в средата на XVII век. Нейното уникално творчество съдържа само светска вокална музика, с изключение на един том със свещени песни. По-голямата част от произведенията ѝ са написани за сопран.
4. Изабела Леонарда (1620-1704)
На 16 години Леонарда постъпва в манастир, където остава до края на живота си. Тя е една от най-продуктивните композиторки на своето време, както и учителка на останалите монахини. Нейната „Sonate da chiesa“ е историческа, тъй като е инструментална, а не вокална композиция. Тя е една от двете известни италианки, които са писали инструментална музика.
5. Луиза Фаренц (1804-1875)
Луиза Фаренц получава уроци по пиано от майстори като Игнац Мошелес и Йохан Непомук Хумел. След сватбата си прекъсва обучението си, за да изнася концерти със съпруга си, флейтиста Аристид Фаренц. Въпреки брилянтните си постижения като изпълнител и композитор, в продължение на близо десетилетие тя получава по-ниско заплащане от колегите си мъже. Едва след триумфалната премиера на нейния нонет за духови и струнни инструменти, в който участва и цигуларят Йозеф Йоахим, тя поисква и получава равностойно заплащане.
6. Фани Менделсон (1805-1847)
Сестра на композитора Феликс Менделсон, Фани създава повече от 460 произведения, включително клавирно трио и няколко книги с пиеси и песни за пиано. Някои от произведенията ѝ първоначално са публикувани под името на Феликс. Творбите ѝ за пиано често са в стила на песни и носят заглавието „Песен без думи“. Този стил на произведенията е успешно развит от Феликс, въпреки че някои твърдят, че Фани го е изпреварила в този жанр.
7. Клара Шуман (1819-1896)
Съпруга на Роберт Шуман и сама една от най-изтъкнатите пианистки на своето време, Клара се радва на 61-годишна концертна кариера. Баща ѝ Фридрих Вик я учи да композира и тя написва своя Концерт за пиано на 14-годишна възраст. В средата на 30-те си години тя до голяма степен губи увереност в композирането си. „Някога вярвах, че притежавам творчески талант, но се отказах от тази идея“, казва тя, „една жена не трябва да желае да композира – досега не е имало такава, която да може да го прави. Трябва ли да очаквам, че аз ще бъда тази?
8. Тереса Кареньо (1853-1917)
Тази венецуелска пианистка, певица и композиторка свири за Ейбрахам Линкълн в Белия дом през 1863 г. и на няколко от променадните концерти на Хенри Ууд. Тя композира поне 40 произведения за пиано, две за глас и пиано, две за хор и оркестър и две камерни творби. Песента ѝ „Tendeur“ е хит по нейно време. Забележително е, че един кратер на Венера е наречен на нейно име.
9. Сесил Шаминад (1857-1944)
Шаминад композира от ранна възраст, като дори свири част от музиката си на Жорж Бизе, когато е на осем години. Тя пише предимно пиеси за пиано и салонни песни, които са изключително популярни в Америка. Композира Konzertstück за пиано, музиката към балета „Callirhoé“ и други оркестрови произведения. Композиторът Амброаз Томас веднъж казва за нея: „Това не е жена, която композира, а композитор, който е жена“.
10. Ейми Бийч (1867-1944)
Първата успешна американска композиторка, Ейми Бийч, е отлична пианистка, която след брака си се съгласява да ограничи изявите си на пиано до един благотворителен рецитал годишно. След смъртта на съпруга си тя обикаля Европа като пианистка и свири собствените си композиции с голям успех. Музиката ѝ е предимно романтична, въпреки че в по-късните си творби тя експериментира с по-екзотични хармонии и техники. Сред най-известните ѝ творби са Месата в Es dur и Галската симфония.
11. Ребека Кларк (1886-1979)
Родената в Хароу Кларк е най-известна с камерната си музика за виола, която пише за себе си и за женските камерни ансамбли, в които свири. Творбите ѝ, сред които е и Соната за виола, са силно повлияни от няколко тенденции в класическата музика на XX в., особено от импресионизма на Клод Дебюси. Кларк е познавала много от водещите композитори на онова време, включително Равел, с когото сравняват творчеството ѝ.
12. Жермен Тейлефер (1892-1983)
Tailleferre е единствената жена в групата на френските композитори Les Six. Насърчавана и вдъхновявана от своите приятели, сред които Пуленк и Равел, тя написва много от най-важните си произведения през 20-те години на ХХ век, включително първия си клавирен концерт, Концертино за арфа, балетите „Le marchand d’oiseaux“ и „La nouvelle Cythère“. Тя композира и свири на пиано до смъртта си на 91-годишна възраст.
13. Лили Буланже (1893-1918)
Талантът на Буланже се проявява още на двегодишна възраст, когато Габриел Форе открива, че тя има перфектен слух (абсолютистка). Родителите ѝ насърчават музикалното ѝ образование. На 19-годишна възраст тя печели наградата за композиция Prix de Rome за своя „Faust et Hélène“, като става първата жена композитор, спечелила тази награда. Тя умира трагично млада. В нейна чест е наречен астероидът 1181 Лилит.
Статията е публикувана в ClassicFM.com.
