100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев ще бъде отбелязана в Народен театър „Иван Вазов„. Билети за спектаклите, които ще се играят на едноименната сцена на четвъртия етаж до края на годината, са с преференциална цена от 10 лв., като това няма да важи за гостуващи спектакли.
Кампанията обаче ще бъде активна само на касите на театъра на 17 октомври – вторник, от 9.30 до 19.30 часа.
Първите 100 души, закупили билети при тези условия, ще получат и комплимент от Народния театър – специално издание, съдържащо фотографии от знаменити роли на великия актьор, отбелязват от театъра.
Сред постановките, които може да се гледат, са „Русалка“ по Александър Сергеевич Пушкин на Теодора Лилян, „Бележките под линия“ от Мирела Иванова с режисьор Катя Петрова, „Три високи жени“ от Едуард Олби и моноспектакълът на Валери Йорданов „Караконджул“.
Апостол Карамитев
е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас. Завършва основно и средно образование в италианско училище. От тези години датира и интересът му към театралното изкуство, неминуемо свързан с изучаването на латинския и италианския език и с любознателността му към древните култури.
През 1945 г. се премества в София, за да следва право в Софийския университет. В следващите две години успоредно с университета посещава и Държавната театрална школа. Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално училище през 1951 г. при проф. Боян Дановски. През 1966 – 1967 г. специализира режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург), припомнят от Народния театър.
Дебютира на сцената на Народния театър още като студент – през 1947 г. в постановка на Боян Дановски. През следващите десетилетия Апостол Карамитев изиграва на първата ни сцена поредица паметни роли, сред които:
· Орландо и Жак в „Както ви се харесва“ на Уилям Шекспир (1949) г.
· Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир (1954 г.), постановка на Стефан Сърчаджиев, в която Карамитев си партнира с Маргарита Дупаринова в ролята на Жулиета (двамата сключват граждански брак през 1948 г.)
· Маркиз Поза в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер (1955 г.)
· Христофоров в „Полите на Витоша“ от П. К. Яворов (1956 г.)
· Гвидо Феранти в „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд (1957 г.)
· Джорж Кетъл в „Скандал в Брикмил“ от Джон Б. Пристли (1960 г.)
· Глумов в „И най-мъдрият си е малко прост“ от А. Н. Островски (1961 г.)
· Биф в „Смъртта на търговския пътник“ от Артър Милър (1964 г.)
· Жеко Хоров в „Службогонци“ („На гости у министъра“) от Иван Вазов (1965 г.)
· Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън (1965 г.)
· Виктор Франц в „Цената“ от Артър Милър (1968 г.)
· Симеон в „Монахът и неговите синове“ от Милко Милков (1969 г.)
· Хенрих IV в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело (1970 г.)
· Граф Лестър в „Мария Стюарт“ от Фридрих Шилер (1970 г.).
През 1968 г., след множество разговори, убеждаване на колеги и чиновници, Апостол Карамитев сбъдва една своя отколешна мечта – трансформирането на пространството на четвъртия етаж на Народния театър, използвано до този момент за събрания и репетиции, в камерна театрална сцена, която да позволява по-интимен контакт между публика и артисти. Първият спектакъл (1968 г.), който се играе на „Камерна сцена на ІV етаж“, е „Амазонката“, а Карамитев е в една от главните роли – на Иванов.
От 1969 г. Апостол Карамитев е доцент и преподавател по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където предава опита и любовта си към театъра на плеяда прекрасни артисти, сред които Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Богдан Глишев, Мадлен Чолакова, Иван Балсамаджиев и много други.
Забележителен е отпечатъкът, който Апостол Карамитев оставя върху българското кино. С екранните си превъплъщения той става еталон за правдоподобното изграждане на пълнокръвни образи без значение от жанра на продукцията и сложността в характера на персонажа. Емблематични остават ролите му на Фархад в „Легенда за любовта“ (1957 г.), на Радослав и Радосвет в „Любимец 13“ (1958 г.), на Апостол в „Специалист по всичко“ (1962 г.), на вуйчо Георги в „Рицар без броня“ (1966 г.), на Петър Александров в „Бялата стая“ (1968 г.) и много други.
Актьорът легенда е един от първите гласове на българския дублаж – през 1971 г. озвучава мъжките и женските образи в сериала „Сага за Форсайтови“ на Доналд Уилсън.
В памет на легендарния актьор днес неговото име носят сцената на четвъртия етаж в Народния театър, камерната зала в бургаския театър „Адриана Будевска“ и драматичният театър в Димитровград.
