Блясъкът на звездите все по-често изглежда измамен. Това отбелязва и документалната поредица на Netflix за живота на Роби Уилямс.
Филмът, режисиран от Джо Пърлман, проследява в четири части житейските възходи и падения на „хулигана“ на британската поп сцена, като не спестява както постиженията, така и тъмните демони, които още витаят около музиканта.
Пърлман подрежда живота на една звезда, която бързо се насочва към висините и пада стремглаво надолу, за да се опита да се сглоби отново, да намери цялост.
Силен момент в поредицата е, когато се отваря и видеодневникът на Уилямс. Годината е 2007. Музикантът – очевидно дрогиран, чете коментарите по свой адрес. Смелостта на хората да се изразяват за някого, без да подозират колко силно могат да му въздействат, особено с отричането му, води до осъзнаването, че животът на известните съвсем не е за предпочитане.
Пърлман има опит в създаването на такива проекти. Вече е правил филми с бойбандата от 80-те Bros „След екзалтацията“, с вече порасналия актьорски състав на Хари Потър – Harry Potter 20th Anniversary: Return to Hogwarts, и с шотландския автор на песни Луис Капалди – „Как се чувствам сега“, припомня Variety.
Тук показва един преуспял творец, който с всеки създаден хит, като Angels например, бива оспорен талантът му. Rudebox също получава смесени отзиви. Наричан музикант, задоволяващ масите, Роби трудно преглъща поредната порция обиди. „Без значение какво правя, без значение какво пиша, без значение как го пея, без значение какво казвам – в моята родна страна пресата ще ме мрази, по дяволите“, казва с огорчение той.
Тълпите обожатели са равни на обидите. Живее в свят, в който, както казва самият Уилямс, не може да вярва на никого. И думи като „Робин Уилямс е шега“ трудно се приемат.
Подобно на други проекти – за Бритни Спиърс или семейство Бекъм, Пърлман също фокусира вниманието върху пагубното влияние на медиите, които все по-често са посочени като пряк участник в провала на нечий живот.
Режисьорът събира куп архивни кадри, голяма част от които непоказвани досега, за да построи цялостен разказ за героя, който на пръв поглед изглежда недостижим с успехите си, започнали още когато е на 16 години и включването му в групата Take That, до желанието му за солова кариера.
Смелостта му обаче коства много – на него, на близките му. Някогашният наперен хулиган вече е почти на 50. Домошар. И явно помъдрял, наричайки славата „психично заболяване“, с която той така и не успява да заживее в разбирателство.
Все пак в поредицата се прокрадва оптимизъм. Роби Уилямс може би е намерил средата, в която да живее добре със съпругата си, отглеждайки четири деца.
Филмът е в Netflix от 8 ноември.
