Десетилетия наред артистите твърдят, че „не можеш да защитиш чувство с авторско право“.
Ед Шийран спечели дело за нарушаване на авторските права, след като беше обвинен, че е откраднал песента на Марвин Гей „Let’s Get It On“ за своята песен „Thinking Out Loud“.
Той беше последният от дългата поредица музиканти, обвинени в копиране на други песни. От „Бийтълс“ до Ванила Айс и Майкъл Болтън – това са някои от най-значимите дела за авторски права в историята на музиката:
„Come Together“ – The Beatles
Музикалният издател Морис Леви съди Джон Ленън за хита на The Beatles от 1969 г. „Come Together“, като твърди, че копира песента на Чък Бери от 1956 г. „You Can’t Catch Me“. От една страна, песента на „Бийтълс“ започва с текста „here come old flat-top“, а песента на Бери съдържа текста „here come a flat-top“. Ленън също така признава в едно интервю, че песента на Бери му е повлияла. „‘Come Together’ е моята – пиша я като реплика на едно старо нещо на Чък Бери“, казва по-късно Ленън, по данни на Far Out. „Оставих репликата ‘Here comes old flat-top’. Тя няма нищо общо с песента на Чък Бери, но ме дадоха на съд, защото признах влиянието веднъж преди години“. Делото е уредено извънсъдебно.
„My Sweet Lord“ – Джордж Харисън
Bright Tunes Music Corporation съди Джордж Харисън през 1971 г., твърдейки, че е копирал песента на Рони Мак „He’s So Fine“ за своята песен „My Sweet Lord“. Съдия Ричард Оуен признава Харисън за виновен, че „подсъзнателно“ е плагиатствал песента. „Ясно е, че „My Sweet Lord“ е същата песен като „He’s So Fine“ – казва съдията, според The New York Times. „Според закона това е нарушение на авторските права и е не по-малко нарушение, дори и да е извършено подсъзнателно“. Харисън, който твърди, че всъщност е бил вдъхновен от химна „Oh Happy Day“, по-късно заяви, че не е „съзнателно осъзнавал приликата“, но се пита: „Защо не съм осъзнал?“ Той е осъден да плати 587 000 долара за нанесени щети.
„How Deep Is Your Love“ – The Bee Gees
Авторът на песни Роналд Сел съди The Bee Gees, твърдейки, че са изтръгнали песента му „Let It End“ за своята песен „How Deep Is Your Love“, и журито признава групата за виновна за нарушаване на авторските права. Но през 1983 г. федерален съдия отменя решението, тъй като ищецът така и не доказва, че Bee Gees действително са имали достъп до неговата песен. В края на краищата Сел признава, че „Let It End“ „никога не е била публикувана от някоя компания“, нито пък е била „публично изпълнявана от някой друг, освен от собствената му малка група два или три пъти в околностите на Чикаго“, съобщава по онова време United Press International. Както отбелязва „Файненшъл таймс“, това дело установява, че при съдебните дела за авторски права върху музика е необходимо да се докаже както сходството между песните, така и фактът, че ответникът е имал достъп до произведението, в чието копиране е обвинен.
„Ghost Busters“ – Ray Parker Jr.
Хюи Люис съди Рей Паркър младши за темата на филма „Ловци на духове“ от 1984 г., като твърди, че тя е копие на песента му „I Want a New Drug“. Страните постигат споразумение. „Решихме да се споразумеем, въпреки че според мен има много песни, които са подобни на други песни, имат същия ритъм“, казва режисьорът на „Ловци на духове“ Иван Райтман пред GQ. „Фактът, че има същия вид бас кука, сам по себе си не означава нарушение на авторските права.“ Но Райтман призна, че „I Want a New Drug“ е била използвана като временна музика по време на ранните прожекции на филма, преди да бъде добавена песента на Паркър. През 2001 г. Паркър завежда собствено дело срещу Люис за това, че е обсъждал случая в предаването „Зад кадър“, като се твърди, че е нарушил споразумението им за конфиденциалност. „Съдих го и получих пари“, казва Паркър в шоуто на Адам Карола.
„Ice Ice Baby“ – Vanilla Ice
През 1990 г. Vanilla Ice семплира бас линията от песента „Under Pressure“ на David Bowie и Queen в собствената си песен „Ice Ice Baby“, но без да отдаде дължимото на оригиналните изпълнители. Безславно рапърът, чието истинско име е Робърт Ван Уинкъл, твърди, че всъщност това „не е същата“ бас линия, тъй като неговата версия има друг бийт. Боуи и членовете на Queen получиха признание за авторството на песента „Ice Ice Baby“, след като случаят беше уреден извън съда. По-късно Уинкъл признава в шоуто на Дан Патрик, че „разбира се“ е семплирал „Under Pressure“, като добавя, че е купил правата върху оригиналната песен, защото това е било „по-евтино от съдебно дело“.
„Alone Again“ – Biz Markie
През 1991 г. Гилбърт О’Съливан съди Биз Марки за това, че е семплирал песента му от 1972 г. „Alone Again (Naturally)“ за собствената си песен „Alone Again“ без разрешение. Според NPR на Markie и неговата звукозаписна компания е било отказано разрешение за използване на семпъла, но той все пак е бил включен в песента. Съдията застава на страната на О’Съливан, като нарежда на Марки да плати 250 000 долара обезщетение и забранява по-нататъшното разпространение на албума му „I Need a Haircut“. Съдията също така препраща делото на прокурора на САЩ за Южния окръг за потенциално съдебно преследване, съобщава The New York Times, въпреки че в крайна сметка срещу Марки не са повдигнати обвинения. Това дело се счита за знаково, тъй като установява, че музикантите трябва да получат разрешение за семплиране на музика.
„Love Is a Wonderful Thing“ – Майкъл Болтън
През 1992 г. Isley Brothers съдят Майкъл Болтън за песента му „Love Is a Wonderful Thing“, като твърдят, че тя е копирана от тяхната песен, също озаглавена „Love Is a Wonderful Thing“. Болтън отрича да го е направил, но журито решава, че е копирал от Isley Brothers въз основа на „уникална компилация“ от елементи. Според ABC News Болтън и други лица са осъдени да платят 5,4 млн. долара, което е „най-голямото докладвано съдебно решение за нарушение на музикални права, свързано с една песен“ по това време. „Това беше опустошително време“, казва Болтън пред Billboard през 2001 г., след като Върховният съд отказва да разгледа жалбата му. „Беше ужасно време. Нямам вяра в правосъдната система.“
„Blurred Lines“ – Robin Thicke
Семейството на Марвин Гей съди Робин Тик и Фарел Уилямс през 2013 г., твърдейки, че песента им „Blurred Lines“ е копие на песента на Гей от 1977 г. „Got to Give It Up“, което доведе до едно от най-известните дела за авторски права в историята на музиката. Уилямс отрича да е копирал песента и свидетелства, че просто е „канализирал“ „чувството от края на 70-те години“. Но „не можеш да защитиш едно чувство с авторско право“, казва той по-късно пред GQ. През 2015 г. обаче журито установява, че Уилямс и Тик са нарушили авторските права и ги осъжда да платят над 7 млн. долара, които по-късно са намалени на 5,3 млн. долара. Продуцентът Харви Мейсън-младши, който сега е главен изпълнителен директор на Академията за звукозапис, твърди пред Rolling Stone, че тази присъда създава „много опасен прецедент за всеки, който някога е писал песен“, а група от над 200 музиканти подкрепи обжалването, твърдейки, че присъдата „заплашва да накаже авторите на песни за това, че създават нова музика, която е вдъхновена от предишни произведения“.
„Stairway to Heaven“ – Led Zeppelin
През 2014 г. Led Zeppelin са изправени пред дело за нарушаване на авторските права, в което се твърди, че песента им „Stairway to Heaven“ копира известния си начален китарен риф от песента „Taurus“ на Spirit. През 2016 г. съдебно жури отсъжда в полза на Led Zeppelin, като установява, че песните „не са по същество сходни“. През 2018 г. апелативният съд разпореди нов процес, но вместо това през 2020 г. Апелативният съд на САЩ за Девети окръг потвърди първоначалната присъда. В този процес апелативният съд отменя прецедент, известен като „правилото за обратното съотношение“, което според адвоката Ед Макферсън пред Variety е „ужасно правило“, създаващо ситуация, в която има „по-нисък стандарт за доказване на нарушение на авторските права“, ако може да се докаже, че ответникът е имал „много голям достъп“ до оригиналния материал, който се твърди, че е копирал.
„Dark Horse“ – Katy Perry
Рапърът Маркъс Грей, известен още като Flame, съди Кейти Пери през 2014 г., твърдейки, че песента ѝ „Dark Horse“ е изтръгнала неговата песен „Joyful Noise“. През 2019 г. съдебно жури отсъжда, че Пери е отговорна за нарушаване на авторските права, като осъжда нея и други лица да платят 2,8 млн. долара. През 2020 г. обаче съдия отменя това решение, като установява, че „характерните елементи на осемточковото остинато в „Joyful Noise“ не са особено уникална или рядка комбинация“. Това се случва седмица след като присъдата в полза на Led Zeppelin е потвърдена по делото за „Stairway to Heaven“. През 2022 г. апелативният съд потвърди решението в полза на Пери. „Допускането на авторско право върху този материал по същество би било равносилно на допускане на неправомерен монопол върху последователности от две нотни височини или дори върху самата минорна скала, особено в светлината на ограничения брой изразни възможности, когато става въпрос за повтарящи се осминки“, заяви съдът.
В статията са използвани материали от чуждестранния печат www.theweek.com
